Рапорт на полк. Александър Протогеров до ЩДА за посещението на Енвер паша в Македония, 1 януари 1917 г.

Поверително.

ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ

Македонска

Военно-Инспекционна Област

№ 13864

1й Януари 1917 год.

гр. Скопие

До Щаба на

Действуюащата Армия

в гр. Кюстендил.

Р А П О Р Т

 

            Енвер Паша възползуван от инспекцията на войските си в Добруджа и Ромъния, посети българския Главнокомандующ и направи една обиколка на Македония с политическа цел.

            ДАЛЕЧНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ЦЕЛ Е: да се поддържа вярата между турското население в България, че турската империя ще се възобнови в старите й предели, че ислямизма ще се обедини и ще заеме мястото определено от Пророка.

            БЛИЗКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ЦЕЛ Е: да се организира турското население в България, особено в Гюмюрджинско, Серско, Драмско, в Македония и Албания, за да се застраши България през време на преговорите за мир и да се отскубне Гюмюрджинско с Деде Агач.

            АГИТАЦИОННИ СРЕДСТВА:

1/ На турското население в Гюмюрджинско, Серско и Драмско дава се направо надеждата, че тая област ще бъде присъединена към Турция. Тая надежда се закрепва с това, че има турски корпус в Серско, с това, че турското население е организирано и въоръжжено готово да се бори.

            2/ Пред турското население в Македония се агитира, че Македония ще бъде автономна, а тая автономия значи турско управление, понеже турците били болшинство.

            3/ Пред албанското население агитират също за автономна Албания с турски принц на чело, понеже турския елемент е болшинствто.

            4/ Пред германците се представляват като най-верни и преданни техни съюзници, като се стремят да докажат противното за България.

            Нека проследим сега някои и други факти от Енвер Паша и от агитациите изобщо.

            До колкото мен е известно, Енвер Паша съобщил на нашия Щаб на Действующата Армия, че той отива в Ромъния и Добруджа за да инспектира турските войски и на връщане щял да направи визита на нашия Гланокомандующ в Кюстендил.

            Той посещава нашия Главнокомандующ в Кюстендил и е съобщил само, че ще посети Генерал фон Белов в Скопие, без обаче да иска да му се разреши да отиде в Прилеп и на фронта към Битоля. Това така, защото началник щаба на Действующата Армия, който ми съобщи по телефона, че Енвер Паша идва в Скопие, каза ми, че още същия ден ще се връща в Цариград. Аз му доложих обаче, че в Скопие се готви неговото пътуване до Прилеп. Началник щаба ми каза, че по това нищо не знае. Тук, обаче в Скопие и цяла Македония между турците се знаеше, че Енвер Паша ще дойде и ще отива за Прилеп.

            Важното е, че щаба на трупата армии Фон Белов е знаел 10 дни по-рано, че ще дойде пашата и в Прилеп са се приготовлявали квартири съвместно с  Прилепския околийски началник.

Ако е можело да се каже на Прилепския Околийски Началник, задава се въпрос, защо не е била предупредена нашата Главна Квартира и как така на наша територия, на нашия фронт да идва без разрешение на нашата Главна Квартира, а само със знанието на Германците. В случая, длъжност беше на щаба на Фон Белов, не само да уведоми нашата Главна Квартира, но и да се иска разрешение.

Енвер Паша дойде на гости на Генерал Фон Белов в Скопие и той приготовляваше всичко за неговото приемане.

Аз сам запитах, чрез Подполковник Ангелов щаба на Генерал Фон Белов какво ще има по посрещането на Енвер Паша. Те ми казаха, че на гарата няма да има никакво посрещане, а само ще изпратят един офицер. Аз изпратих на гарата Старшия Адютант на Областта, за да го поздрави от мое име с добре дошъл. Пристигна в 1.30 ч.сл.пл. и слезна в един хотел до гарата. В 2.30 ч.сл.пл. беше сервирано дине в Германското казино. На динето бях поканен аз с началник щаба на Областта, Началника на Тиловото Управление на 1-а Армия Генерал Димитриев с адютанта си и офицера за свръзка Подполковник Ангелов. Тук преди обед се срещнах с Енвер Паша, с когото се познавам от Цариград. На динето беше поканена цялата свита на пашата. От дясно на Генерал Фон Белов беше Енвер Паша, а от ляво главния интендант в турската армия; срещу Генерал Фон Белов беше Генерал Граф Цу Доня Флобител; в дясно от него видния член на младотурския комитет Д-р Берхаедин, а до него бях аз. Във време на обяда Енвер Паша пи наздравица за Германския Император, а Генерал Фон Белов отговори, като пи наздравица за Султана. Да не се забравя, че Енвер Паша в София на тоста от нашия В.М., държан на немски – отговори на турски език. Прави впечатление, че не се пи наздравица за нашия Цар, толкова повече, че това е на българска територия и Генерал Фон Белов командува българската група армии, нито се спомена, че тази среща е на съюзническа гостоприемна земя.

Във време на обяда Енвер Паша като посочваше на име, каза на Генерал Фон Белов, че с Полковник Протогеров, за да станем добри приятели, трябва по-рано да се караме, както казва пословицата. С Д-р Берхаедин приказвахме на дълго през време на обеда. Между другото, той ми каза, че успеха у тях и възраждането на империята се дължи на единството и единовластието. Комитета, казваше той, в който влизат и министрите, разрешава всички държавни въпроси, политически, финансови, економически, военни и пр. Във време на обяда Цариградския Военен Аташе Подполковник Азманов, говори по телефона с Цариград с Царския Пълномощен Министър Г-н Колушев и той му казал, че непременно трябва да се срещне с Енвер Паша за углаждане недоразуменията по повод трите дружини, които искаха да изпратят турците за организиране албанците, но не искаха да ги подчинят на мене, а те да имат отделно командване и те да организират албанците – мохамедани, на което им се отказа. Подполковник Азманов каза на пашата, че искамда го видя неофициално; отидох да го видя в трена между 7 и 7.30 ч.сл.пл. Най-напред пашата се извини, като ми каза, че било недоразумение, че той с готовност подчинил на Българското Главно Командуване  цели 5 дивизии, а още по-вече, нямало причини да не иска да подчини тия 3 дружини на мене. При все това обаче тия 3 дружини ги изпращат отделно, не в мое подчинение. Тяхната цел беше явна – те да имат свои войски на албанската граница и те да организират албанците, та после като образуват от тях една сила от 9-10 дружини, да ни налагат своите искания във време на мирът. Още по-вече че те имат вече две дивизии в долината на р. Струма и цялото турско население в Гюмюрджинско, Серско, Драмско, Кавала, Саръ-Шабан е въоръжено и организирано от Фуад Бей. Тоя същия Фуад Бей през 1914 – 1915 година организираше Гюмюрджинските турци и когато нашите власти го арестуваха и го интернираха на границата в наша територия, посегна с револвера си да се самоубие, защото не искаше да претърпи тоя позор, но се самонарани, защото беше хванат револвера му от един пристав.

Също такава сила се стремят да оформят и в Македония около тия 3 дружини, като организират всичкото мохамеданско население от турци и албанци от Македония и Албания.

Никога турския елемент в България не е бил така организиран и така нахален, както е сега, защото виждат турски войски и на наша територия, а главното защото българските поданници турци от Македония, Стара България, Гюмюрджинско, Серско, Драмско, Саръ-Шабанско дадоха се да служат в турската армия. Това служене в турската армия не български поданници турци, където ще служат под турското знаме, ще се кълнат, че ще служат вярно на Султана и Отоманската империя ще засили вярата им, че те като български поданници могат да служат за своите национални и религиозни идеали. От друга страна, те там ще бъдат организирани и фанатизирани против България.

Едномилионното турско население ние го изпустнахме из ръцете си и го дадохме на Турция и само за нейни цели ще служи когато ще дойде в края на войната да се решават въпросите за границите  между България и Турция; въпросите за Албания, за Кавала. Нещо повече, като говорехме с пашата за бъдащите добри отношения между България и Турция, той на два пъти ми подчерта, че ПРИ ВЗАИМНИ ОТСЪПКИ ЩЕ СЕ РАЗБЕРЕМЕ.

Турският Главнокомандующ ми говори, че дал помощ от 5 дивизии, когато голямата част от тях – от 40-50000 человека са български поданнци.

За какви отстъпки може да става дума да прави на България?

Не е ли това вече намек, че България трябва да прави отстъпки на Турция и не са ли тези отстъпки за Деде Агач и Гюмюрджина?

После, подчертаването, че цели 5 дивизии турски помагали на България, не е ли ясно, че срещу тая помощ ще искат компенсация?

Турците не държат сметка, че ние спасихме Турция от загиване; те не държат сметка, че тия войски ние не сме ги искали, а Германците и на тях дават тая помощ, за да не пращат те свои войски.

Голямата свита на Енвер Паша е също един указател за политическите тенденции на това негово пътуване за политическите тенденции на това негово пътуване. В тая свита беше другаря на пашата МЕХМЕД ЧАКЪР, другат по турските зверства в Македония. Тоя турчин е извършил най-големите жестокости в Македония. Той беше старши полицай, а по-после и началник на полицията, а във време на обезоръжителната акция – член на терористическия комитет. Той заедно с ГЕШИ КАРАН АЛИ ЕФЕНДИ безмилостно изтезаваха българското население в Кратовско, Кумановско, Кочани, Велес, Щип и Скопие; то беше, който от бой изваждаше теметата от главите на щиспките затворници и след нучети истезания обеси тримата революционни дейци ПАНЕ ГОЧЕВ, БОРИС ДАНЕВ и ДАМЕТО от гр. Щип. И тоя турчин Чакър Мехмед, когото познаха мнозина истезавани от него българи в Скопие и Прилеп, бе в свитата на Енвер Паша и емонстративно се разхождаше с автомобил из Скопксите и Прилпексите улици. Трябваше ли Енвер Паша да прави това предизвикателство, това възбуждане техните спомени за миналия турски режим у всички ония, които са страдали?

Вижда се, че тоя турчин е бил необходим в Скопие и Прилеп, защото той имаше срещи и тайни разговори с видни турци и евреи, които явно му връчваха писма.

От подочут доловен разговор на турците, които са посетили Енвер Паша във вагона, се подразбира да има е дадено надежда, че ще бъдат освободени, като се даде автономия на Македония. През деня с Енвер Паша са имали разговори и срещи лица упоменати в приложения списък.

Вечерта в 9 ч. Енвер Паша с аташетата само беше на вечеря при Генерал Фон Белов. В същия ден на 19-й Декември, в 11 ч.сл.пл. със специален влак потегли за ст. Градско и от там в 6.30 ч.пр.пл. на 20-й потегли за Прилеп. От гара Градско са отишли двама турци в с. Д. Чичиво и са разговаряли с тамошните турци.

В гр. Прилеп са знаели още 5-6 дни по-рано, за че ще им дойде на гости Енвер Паша. Околийския Началник е разпоредил да им се приготвят квартири в турския квартал. Обаче в надвечерието на тяхното пристигане, от Германското Комендантство съобщили на нашия Околийски Началник, че Енвер Паша със свитата си ще бъде настанен по квартири, определени от Германците и то не в турския квартал. Около 10 души били поместени в един хан. Околийския началник съобщил Коменданту, че щом като те не ги пускат в квартири определени от града, то и града няма да вземе участие в посрещането им.

Причините, по които Германското Комендантство не се е съгласило да бъдат настанени тия гости по турските къщи и гдето не са им дали да отидат в турската махала са две:

1/ За да не би да е организирано нещо от нашите власти за да се подлсушва разговора на турците и

2/ Да не би турското население да се оплаче на Енвер Паша, за някои изстъпления извършени спрямо мохамеданките от Германските войници, за което имало постъпили оплаквания.

Енвер Паша е бил посрещнат от Германците тъй тържественно, както никой друг до сега, било то Негово Царско Височество Престолонаследника, Главнокомандующия или бившия командующ групата Фелдмарашал Ф. Макензен. По улиците е имало раставена гъста полицейска Германска стража, имало е и ламбови кълба, прожектори и др. Тази тържественност на срещата е направила дълбоко впечатление не само на властите, но и на населението.

Тутакси след пристигането на Енвер Паша, при него били извикани

1/ Фаик Ага и Махмуд Ефенди – и двамата от младотурския комитет. Те са водили обикновен разговор.

2/ Хафъз Хашъм, бивш турски следовател, мюфтията и ходжата от с. Мусинци, доста интелигентен, с 2-3 първенци са стояли при Енвер Паша около 2 часа. Разговора се е въртял около положението на мохамеданското население. Те са се оплакали за своето мизерно економическо положение, че земята им, чифлиците, които били ограбени от сръбско време, още не им повърнати и че досега не са почувсвтували никаква промяна от новото положение. Последньото от военното положение било още по-тежко. Къщите им били препълнени с Германски войници, които докачали семейната им чест. На последньото Енвер Паша нервно забелязал: „Оставете това, а кажете ми как се държат българските войски“.

Същите тези турци са се оплакали, че Германците им били взели джамиите, които били направили на жилищни помешения и конюшни, а българите им взели една джамия, която превърнали в училище.

Енвер Паша ги успокоил и им казал, че взема от това бележка. След това те се оплакали за данъците, които не можели да плащат, тъй като са били лишени от земи, които сърбите им разграбили и раздали на местното население. Енвер Паша им обещал, че и по този въпрос ще направи постъпки. Турците се оплакали, че раздаването на храните за бедното население ставало неправилно и се игнорирало турското население. Енвер Паша им обещал, че ще направи сериозни постъпки по тоя въпрос и ще доложи на Падишаха, който ще им изпрати храни чрез Германското Комендантство.

При хората от свитата на Енвер Паша, Мехмед Чакър и Джавид е ходил турчина от гр. Прилеп СЮЛЕЙМАН КЮРКЧИ и други двама турци, които им са се оплаквали за същото; те ги посъветвали да подадат писмено заявление до Енвер Паша. В него са зачекнати главно въпросите: на чифликчиите да се повърнат чифлиците, да се даде храна на населението и молят покровителството на джамиите и училищата. Мехмед чакър ги успокоил със следните характерни думи: „Направете си каменно сърдце, не се безпокойте от войната, защото всичко ще си дойде на мястото“.

Още от самото начало получих донесения, че Енвер Паша носи със себе си някакви сандъчета с пари и ордени. Ордените са определени за даване на Германците и на някои турци. За сега се предполага, че такива ордени са дадени на Решид Бей, Кемал Бей и Муфти Бей. Като първи резултат от тия срещи и разговори с Енвер Паша се получи помирението на двете най-силни и враждующи турски партии: ИХТИЯТЧИИ /членове на комитета „Обединение и Напредък“/ и ИХТИЯФЧИИ /либерали/. До като до скоро те се ненавиждаха и бяха в постоянни борби едни с други, днес те са приятели-радостни и доволни от нещо обещано им по-отгоре. Използуването от нас на едната партия за борба с другата е невъзможно вече.

Никакво съмнение няма, че преди идването на Енвер Паша е имало агитации между турското население в Царството и Новите земи; за това доказателствата са на лице. Турците и албанците-войници в българската армия, даже всред София и Скопие демонстративно заявиха, че искат да служат в турската армия, а не в българската. В Планинската дивизия, един ден запасните турци масово бяха си нарамили торбите и отиваха на гарата да им се даде трен за Цариград или по домовете. Аз лично ги върнах от гарата, като го обкръжих с войници с пушки и патрони и дадох заповед да се напълнят пушките.

Една част от запасните турци скъсаха козирките на фуражките. Сега всеки ден бягат и към днешно число има вече 115 души избягали.

След като си замина Енвер Паша за Прилеп, на другия ден се яви при мен турския офицер за връзка при Генерал Фон Белов – МАЙОР СУБРИ БЕЙ и като ми поднесе писмото от пашата, препис от което прилагам, предаде ми поздравите от пашата и неговите желания.

1/ Той ми потвърди също, че положението на турското население било много мизерно от към храната. Казах му, че това положение е еднакво за всички и че грижите на българската власт са еднакви за всичко поданници, без разлика на религия; обаче това е резултат на войната.

2/ Каза ми, че почти никъде нямало отворени турски училища, както е напр. в Скопие и Велес, когато българските училища били отворени.

3/ Пашата срещнал воници-турци-работници между Градско и Дреново почти голи и боси.

4/ Имало много джамии обърнати в складове и конюшни, па даже имало джамии обърнати в кочини за свине. Това много засягало религиозното чувство на мюсюлманите. По това казах му, че ще проуча и ще направя потребното.

5/ Помолих го да предаде на Пашата, че еднакво се гледа на всички поданници и, че ако има някои безредици, те се дължат на условията, че сме във война; при все това обаче, ще изуча всички оплаквания и ще направя потребното.

Макар писмото на Енвер Паша и да е отправени като частно писмо, обаче последния пасаж от това писмо, в който казва, че е заповядал на Майор Субри Бей да се обръща направо до мене в случай на нужда, преди да уведоми пашата, показва, че назначението на този майор не е за да бъде за връзка при Генерал Фон Белов, но за-да следи за турското население, което ще се обръща към него. Преди всичко Отоманския Пълномощен Министър не може да се бърка в нашите вътрешни работи, а още по-малко един офицер.

Трябва да призная, че този офицер беше много внимателен да не би да се обвини, че се бърка във вътрешните работи.

След това внезапно посещение, духът между турското население е силно повдигнат, като е затвърдена вярата, че ще се даде автономия на Македония, че турската сила е голяма, а в същото време незачитането към българската власт е увеличено.

В Гилянска околия разбойничеството се увеличава; има вече много албанци избягали по горите, между които има и дезертьори турци и албанци. На 25-й Декемврий в 11 ч.сл.пл. една чета от около 150 человека е нападнала с. Витиново в Голянска околия; запалват две къщи, убиват една жена и едно дете на леглата им.

Тежко ранен е поручик Спас Николов от 3- Армейски Транспорт, който отишал да купува слама и през същата нощ е бил в къщата на кмета.

Изпратих 3-й Планински пехотен полк с две пл.не с.с.оръдия, да разузнае, да обезоръжи и да екзекутира разбойницте, като се изгорят къщите им, ако не се предадат в определения срок, а семействата им се изселят в Моравско.

За мерките, които вземам против разбойничеството, агитациите и за възстановяване престижа на българската власт, донасям с рапорт.

Считам за нужно да подчертая, че турците съставляват за нас една опасност и че трябва да се вземат о време мерки, за да се предотврати тая опасност

Като ефикасни мерки трябва да се вземат:

1/ Да се заставят турците направо и чрез Германците да считат, че борбата в Ромъния и около Солун, е борба, която се води за спасяването на Цариград и че не те дават жертви за нас, а наопаки ние за тях. Не само това, но че в техните части имаме 40-50 хиляди наши поданници запасни войници и това са наши жертви.

2/ Да се спре изпращането на наши поданници турци и албанци в турски части и в турски депа, а наопаки, даже вече изпратените да се изискат и да се разхвърлят в цялата наша Армия.

3/ Да се подобри положението на турското население, като му се изпратят храни; да се укаже по-голямо уважение към религиозните чувства на това население, като се освободят джамиите да си служат в тях; тук-там да се позволи да се отворят училища. Нещо по-веч ние да се застъпим пред Германците за да се освободят джамиите.

Държавата да дава помощ на бедните турски войнишки семейства еднакво, както за българските войници; тия помощ трябва да се дават даже и на войниците, които сме дали в турските части, понеже това е дело на нашия Щаб на Действующата Армия.

4/ Да се усили контрола върху турските агенти и лицата, които идват от Турция, като се забрани достъпа им към Македония.

            5/ Да положим повече грижи за албанското население за да го привлечем към страната си. Най-добрата агитация е храната. Да вземем само в наши ръце и да се поддържа с наши средства организирането на албанците-доброволци, като се откажем от всякаква материялна подкрепа от Германците. До сега в Подградец имам наети 400 албанци доброволци, които храня, обличам и им плащам по две лири месечно; има готови и желающи още 500, но не съм ги приел още по липса на средства. По тоя начин мога от там да ангажирам 2000-3000 албанци, които отнимам от австрийците и почвам да усилвам българското влияние в Албания. Всички тези албанци са от Албания. Австрийците им плащат повече, но не могат да ги привлекат. Това ще има голямо знаение при бъдащето определяне на границите.

            6/ Да се обърне особено внимание какво вършат турците в Гюмюрджинско, Кърджали, Серско, Драмско, Кавалско и Саръ-Шабан. Ако е възможно там да се обезоръжи турското население. Да се следи зорко какво върши Фуад Бей и неговите агенти. Той там се вмъкна под формата на агент на Германската Разузнавателна Служба, а в същност друго върши.

            7/ Да се създадат резервни войски, под формата на местни войски които да ни послужат като мощна сила против всякакви домогвания на Турция. Тия резервни части да бъдат в ръцете на нашето Главно Командване, а не в Германски ръце.

            Ето защо мисля, че и Планинската дивизия, попълнена само с български елемент и числеща до 9 дружини, трябва да изтръгне съвсем от Германски ръце и да им се каже, че тя е потребна като местни войски, като послужи за мотив разбойничеството и пр., за да се държи в респект местното население. Турския и албанския елемент от тая дивизия да се изпрати в наши части на фронта. Македонския Допълняющ полк да се допълне и да се развие даже и до 6 дружини. По същия начин да се формират местни резервни части и в стара България.

            Прави впечатление, че Германците искат да не остава в тилът никаква наша част, а всичко бързат да ни го отнимат и изпращат на фронта. Вчера получих писменно съобщение от щаба на Генерал Фон Белов, по заповед на Германската Главна Квартира, с което ме пита какви части действующи и допълняющи вече са сформирани и кога ще бъде готова дивизията за бойни действия. Те още нищо не са дали за дивизията, а само преговори се водят, макара дивизията и да бе формирана по тяхно желание, а гледат да хвърлят дивизията на фронта. Те са дали само 415,000 лева, които се употребяват за издържане на албанците. Когато поисках да ми се даде трен за да изпратя един Планински пех. полк за Гилянско за да усмири бунтующето се разбойническо население, Германците веднага питаха по чия заповед се изпраща, защо и пр.

            Това не е тяхна работа, щом те не дават материяли за формиране дивизията. Отговорих им, че изпращам полка по мое нареждане за преследване разбойниците. Можем ли ние да оставим в страната да вилнеят турците? Допълняющия Македонски полк има само една и тя е съвършенно недостатъчна даже за да пази границата, където се контрабандират храни и добитък и влизат албанците от Ипек-Дяково да разбойничат. А кой ще държи в респект албанското население в Призренския, Прищинския, Скопския и Тетовския окръзи?

            Пак подчертавам, трябва да се обърне сериозно внимание върху турската опасност; толкова повече, че германците на тях повече симпатизират.

            Благодарение на това, че имам части от Планинската дивизия в Подградец, Струга и Дебър, имам възможност да следя и за аспирациите на австрийците. Те се помъчиха да изгонят нашите административни власти от Подградец и западния бряг на Охридското езеро с Мокра планина, под претекст, че там имало малко техни части и влизало в тяхната окупационна зона, обаче не им се удаде.

            Даже щаба на Генерал Фон Белов се намеси за вдигане административните органи от Мокра планина.

            Тенденцията на австрийците е ясна, да се настанят на Охридското езеро, за да направят там после отстъпки срещу компенсации на друго място.

            Еднакво следя и цялата австрийска граница в областта.

            Колкото и да сме уверени в лоялността на нашите съюзници, обаче трябва винаги да следим техните действия и да не изпускаме накърняване на нашите интереси, още повече, трябва да се готвим за момента, когато ще се определят окончателно границите.

            Това е отправната точка в моята дейност, като винаги имам за цел да бъдем лоялни към съюзниците.

            Приложение: 1 списък и 1 писмо.

 

            Заместник Началник на Македонската

Областна Военна Инспекция,

                                               ПОЛКОВНИК: Протогеров

 

 

Източник: ЦДА, ф. 313К, оп. 1, а.е. 2408, л. 1-6.