Рапорт и дознание, изпратени от войводата Тане Николов до командира на 3-а дружина от 11-и опълченски полк, 18 септември 1917 г.

Войвода

Тане Николов

№ 62

18-и септември 1917 г.

гр. Куршумли.

До Командира

на 3-а дружина от 11-и

опълченски полк

Тук

Рапорт.

            Представлявам Ви, Господин Майор, тук приложеното дознание заедно с показаните в него доброволно предали се Милич Пунишев и Милева Светославова. Първия е избягал от гр. Дубница, където е бил интерниран, а втората е съучастница в убийството на сръбския четник-агент в 10-а рота от поверената Ви дружина Любо Филипов.

            На същата, Милева Светославова моля да бъде наложено наказание съгласно заповедта по Моравската Военно-Инспекционна Област № 46 чл. 2.[1]

            Приложение: 1 дознание.

Началник на Партизанския отряд,

Войвода: Т. Николов

№ 62

Дознание

[…]

            2) Запитана Милева Светославова от с. Дешишка Коршумлийска околия, на 19 год., женена, неграмотна, заяви: от две години на сам любовник ми беше Любо Филипов от с. Мала Косанинца, Коршумлийска околия. Той от една година на сам беше агент при българската войска, а най после беше в 10-а рота на 11-и опълченски полк в с. Рача. Преди около 1 месец дойдоха в мойта къща двама четника от четата на сръбския четовода Цветко Оташев и на сила ме закараха при четата му в гората. Цветко Оташев ми каза: „ти и любовника ти Любо Филипов имам наречение да Ви предам у суд Коста Пекянецу. Ще отидеш да доведеш от с. Рача Любо Филипов“. Аз му казах че не мога, а той ми каза: „щом не можеш аз тебе ще убия“. Като мислех че ще бъдеме оправдани от Коста Пекянеца и за да спаса живота си отидох в с. Рача при любовника ми Любо Филипов и му казах това и той водим от силната си любов към мене, тръгна с мен.

            Но още не пристигнали при четата на Цветко Оташев започнаха да стрелят по нас. Любо падна убит, а веднага след това дотичаха четници и ме хванаха. Ходих … с четата на Цветко Оташев. През всичкото време в село не влизахме. За храна изпращаше четници да взимат от селата. През всичкото време аз се мъчех да избягам, но не можех. Той Цветко Оташев вършеше с мен съвокупление поради което ме много обик[н]а. Използувах аз неговата обич. Помолих го да ме пусне да отида до дома и благодарение че аз се преструвах, че го обичам, той ме пусна вярвайки, че аз пак ще отида в четата му, за което ме и наречаше. Но аз вместо да си отида  дома дойдох и се предадох в с. Рача на войводата Тане Николов. Направих грешка дето не съобщих на к-ра 10-а рота за местонахождението на Цветко Оташев, а извиках любовника си Любо Филипов. Това го направих от голям страх, че детето ми беше вземано залог от Цветко Оташев. Пък Любо какво е мислил аз не знам, та се е решил да тръгне с мене.

неграмотна

произвел дознанието

Началник Партизанския отряд

Войвода: Т. Николов

войвода: Т. Оровчанов

Присъствующи

подпор. Кост. Кюрчиев

ЦДА, 735 оп. 1, а.е. 6, л. 179-180.