Закон против търгуването с неприятеля и секвистирането имотите на поданици, принадлежащи на неприятелски държави и на лица живущи в тия държави, 1917 г.

Закон

против търгуването с неприятеля и секвистирането имотите на поданици, принадлежащи на неприятелски държави и на лица живущи в тия държави.

(Утвърден с указ от 17 април 1917 год. и обнародва в брой 86 на „Държавен Вестник” от 24 април 1917 год.)

Чл. 1. В интереса на народната отбрана и като противни на обществения ред, запрещават се всички търговски сделки с поданици на воюващи с Царството държави, както и с лица живущи в тия държави.

            Така също, не се позволява на поданиците и лицата живущи във воюващи с Царството държави да вършат каквато и да била търговия в пределите на Царството, било директно, било чрез посредници или подставени лица.

            Чл. 2. Всички актове или договори, сключени, от когато и да било, на българска територия с поданици на воюващи с Царството държави и живущия в тях лица, както и всички сключени гдето и да било от български поданици актове и договори с такива поданици и лица, се считат по право нищожни, начиная от денят на започването неприятелските действия до ново разпореждане.

            Чл. 3. През определения в предшествуващия член срок, запрещава се и се счита по право нищожно изпълнението, в полза на горните поданици и лица, на парични или други задължения, произходящи от актове или договори, сключени гдето и да било от български поданици, преди започването на неприятелските действия.

            Когато актовете или договорите, за които е дума в предшествуващата алинея, не са получили никакво начало на изпълнение до вотирането на този закон, унищожението им става с решение на компетентния съд, по искане на заинтересованата страна – български поданик или такъв на съюзна или неутрална държава.

            Чл. 4. Разпорежданията на чл. чл. 2 и 3 важат дори в случаите, когато актът или договорът са сключени с подставени лица.

            Юридическите лица, със седалище в някоя неприятелска държава, се приравняват към поданиците на тия държави.

            Чл. 5. Зарегиструването на нови и подновяването регистровката на стари търговски и индустриялни марки, принадлежащи на поданици на воюващи с Царството държави и на живущи в последните лица, се преустановява.

            Чл. 6. Който, въпреки горните запрещения, сключи или се опита да сключи, било директно, било чрез подставено лице, някоя търговска сделка или договор с някой поданик на неприятелска държава или с лице живущо в територията на такава държава, с някой агент на такъв поданик или на такова лице, наказва се със затвор до една година и с глоба до 10.000 л, или с едно само от тия наказания.

            Наказват се, като съучастници в престъплението, комисионерите, миситите, осигурителите и експедиторите, които знаяйки произхождението и предназначението на стоката или ценността, предмет на сделката или договора, са участвували, за сметка на някоя от страните, в запретената сделка или договор.

            В случай на осъждане, съдът може да постанови конфискуването на стоката или стойността, както и на средствата, с които е била превозена.

            Чл. 7. Налага се обща възбрана върху всички търговски и индустриялни предприятия, принадлежащи на поданици на неприятелски държави или на лица живущи в такива държави.

            В отсъствие на притежателите или пълномощниците на последните, експлоатацията или евентуалната ликвидация на тия предприятия се възлага на специални администратори или ликвидатори, назначени от компетентната власт.

            Чл. 8. Предприятията на поданици и лица живущи в неприятелски държави, интересуващи народната отбрана, могат да бъдат екпроприирани или експлоатирани, за сметка на притежателите им, направо от държавата или нейни пълномощници.

            Чл. 9. Всички управители, пазители или надзиратели на движими или недвижими имоти, принадлежащи на поданици от неприятелска държава; всички длъжници на суми, ценности и предмети от каквото и да било естество спрямо подобни чужденци, трябва подробно да ги декларират в срок от 15 дни след поканата за това. По отношение на дружествата, това задължение се вменява на самите съдружници, акционери, управители, директори или администратори.

            Акциите, основателните дялове, облигации, титри или паеве в дружествата, принадлежащи на поданици на неприятелска държава, трябва да бъдат декларирани от посочените по-горе лица.

            Декларацията е задължителна и се простира върху всички интереси, които поданиците на неприятелските държави могат да имат в търговски къщи, предприятия или други експлоатации, върху всички споразумения или съглашения от икономически или финансов характер, засягащи Царството, българските поданици или ония на приятелските и съюзни държави.

            Чл. 10. Декларациите се подават пред надлежните прокурори и мирови съдии, действуващи като техни помощници, и съставляват за тях професионална тайна.

            Чл. 11. Който в определения срок не подаде, или съзнателно депозира непълна или неточна декларация, наказва се със затвор до една година и се глобява от 500 до 10.000 л.

            Чл. 12. Същите наказания се налагат на пазителите, администраторите или ликвидаторите, които злоупотребят или укрият, или пък оставят да бъдат укрити или да пропаднат принадлежащите на чужденци от неприятелска държава имоти, съхранението на които им е било възложено от съдебните власти.

            Чл. 13. Настоящият закон важи и по отношение нарушенията извършени от 1 октомврий 1915 г. насам, а спрямо Ромъния – от 1 септемврий 1916 г. насам.

Чл. 14. Подробностите по прилагането на тоя закон ще бъдат изработвани от Министерския съвет и обнародвани в „Държавен Вестник”.

            Министърът на Външните Работи и на Изповеданията определя към кои неприятелски страни и в какъв размер ще бъдат прилагани постановленията му.

Източник: Закон против търгуването с неприятеля и секвистирането имотите на поданици, принадлежащи на неприятелски държави и на лица живущи в тия държави. С., 1917, 3-6.