Закон за стопански грижи и обществена предвидливост, 1916 г.

 

Закон за стопански грижи и обществена предвидливост

 

(Министерство на вътрешните работи и народното здраве, указ № 180 от 26 август 1916 г.)

 

Глава I. Служба и състав.

 

            Чл. 1. Докле трае европейската война и нейните последици в международната търговия, действува, със седалище в София, комитет за стопански грижи и обществена предвидливост турен под непосредствения надзор на Министерския съвет. Комитетът ще се грижи за снабдяване войската и населението с необходимите премети от всекидневно употребление и запазване народното стопанство от разстройство и бедствия, с права и задължения, предвидени в тоя закон.

            Чл. 2. Службата на комитета за стопански грижи и обществена предвидливост се заключава в насоката, уредбата и надзора по продоволството, търговията, потреблението и производството, за да се отстрани спекулата с премети от всекидневно употребление; да осигури редовното и своевременно продоволствие на населението; да снабдява войската с необходимите предмети от  ежедневно употребление, както и да предпази стопанските сили и средства и народното производство и богатство на България от криза, разстройство и бедствия.

            Чл. 3. Комитетът за стопански грижи и обществена предвидливост, се състои от 18 народни представители, избрани от Народното събрание, така че всяка парламентарна група да бъде представена в комитета поне от един народен представител.

            Чл. 4. Когато намери за нужно, по специални въпроси, комитетът призовава, изцяло или отчасти, да участуват в заседанията му, със съвещателен глас, следните лица:

            а) управителите на Българската народна, Българката земледелска и Кооперативната банки;

            б) началникът на главното тилово управление;

            в) главният интендант при Военното министерство;

            г) председателят на главната реквизиционна комисия;

            д) интендантът при главното тилово управление;

            е) главният директор на железниците;

            ж) главният директор на статистиката;

            з) началникът на движението на железниците;

            и) секретарите на търговско-индустриалните камари или по един член от всяка камара, избрани от камарите;

            к) по един пратеник от съюза на земледелските кооперации, съюзът на популярните банки, българското земледелско дружество, съюзът на индустриялците, работническите синдикати и българското икономическо дружество; професорите по политическа икономия и финансовите науки при Университета; представител на мелничарския съюз; двама земледелци и други вещи лица.

            Чл. 6. Комитетът подразделя службата на отдели и бюра, според нуждата.

            На чело на всеки отдел и бюро се назначава по един началник, предпочтително специалист. За упражняване непосредствен контрол по разпоредбите на комитета, назначават се специални ревизори. Началниците, ревизорите и изобщо всички чиновници при комитета се назначават и уволняват по решение на комитета, със заповед от председателя.

 

Глава II. Права и задължения.

 

            Чл. 7. Комитетът обсъжда всички мероприятия, свързани с неговата служба, и взема надлежните решения по тях.

            Чл. 8. Въпросите, които комитетът решава, са следните:

            а) извършване анкети и събиране на данни за стопанското положение на страната във всяко отношение;

            б) взаимно и задължително подпомагане на лишените от работни сили земледелски стопанства;

            в) засяване известни земледелски култури, с гарантиране нормирани цени на произведението;

            г) използуване на безработните и налични работни сили на България;

            д) изполузването на безстопанствените, държавните и общинските поземлени имоти в интерес на земледелието и скотовъдството, както и частните поземлени имоти, чиито стопани не могат или не искат да ги обработват;

            е) набавяне на предмети от първа необходимост, от вътрешен и външен произход, чрез държавните кредитни учреждения.

            Милитаризиране на някои производства, с цел да се достигне по-голямо производство или по-евтини продукти.

            Образуване кооперативни и други сдружения, по вида предприятия или група предприятия, чрез които да се набавят, сурови материяли, гориво и други продукти за преработване и да се доставят, чрез посредството на комитета, нужните за страната фабрични продукти.

            Организиране на сдружения от самите търговци за доставяне други специални артикули от чужбина и за разпределяне в страната по нормирани цени.

            Така създадените организации ще изпълняват възложените им задачи под надзора на специални комисари на комитета;

            ж) организиране на обществени магазини в общините, за продажба на съестни и други продукти;

            з) определяне предметите от първа необходимост, описване и налагане възбрана на тези предмети;

            и) определяне цени на премети от първа необходимост и на всички други предмети и услуги, когато стане нужда;

            к) придобиване на излишните предмети от притежателите им по нормираните цени чрез прехвърляне на тяхната собственост върху установените власти или органи на комитета, извършено с едно писмено съобщение до притежателите;

            л) принудително продаване на предмети по нормирани цени;

            м) уреждане вноса, износа, новоизноса и компенсациите.

            От деня на влизане в сила тоя закон, износът се смята за запретен, и то не само от старата територия на царството, а и от новоокупираните и новопридобити земи.

            Комитетът разрешава и износа;

            н) освобождаване на общински и комитетски магазини, държавни банки и други урчеждения, които действуват от името и за сметка на комитета, от данък върху занятие, гербов налог и други берии;

            о) определяне тип на брашна, хляб и на други предмети от първа необходимост;

            п) уреждане клането на добитъка по сезони, тегло и възраст;

            р) използуване на запасите с порцион или друг начин за тяхното икономисване и целесъобразно потребление;

            с) прави постъпки за освобождаване от редовете на войската необходимия технически персонал и ръководен или работен персонал на народното стопанство и комитета;

            т) изобщо вземане на съответни мероприятия, нужни да се изпълни възложената служба на комитета (чл. 2).

            Чл. 9. Оборотните финансови средства, които биха се указали нужни на комитета, се отпущат взаимообразно от Българската народна банка, по искане на комитета и под гаранция на държавата.

            Чл. 10. Изброените в чл. 8 атрибуции са от изключителна компетентност на комитета.

            Чл. 11. Освен по въпросите, посочени в чл. 8, комитетът се произнася и върху:

            а) разходите по издържането на комитета и персонала му, за които се отпуща кредит от държавата;

            б) правилници по прилагане настоящия закон и по уредбата службите на комитета.

            Чл. 12. Решенията на комитета по пунктове в, д, м, н и с на чл. 8 и тия по чл. 11 не мога да се турят в действие преди да се утвърдят от Министерския съвет.

            Всички други решения не подлежат на утвърждение и се изпълняват незабавно. Те се съобщават на Министерския съвет, за сведение.

            Решенията на комитета, имащи общ характер, се публикуват в „Държавен вестник“.

 

Глава III. Организация на комитета.

 

            Чл. 13. В градовете и селата на царството, като непосредствени органи на комитета, действуват: I. Специални органи, наречени местни комитети; II. Градските и селските общински управления; III. Реквизиционните комисии.

            Чл. 14. Специалните местни комитети, с определени райони по околии и градски общини, се състоят от: директора на Българската народна банка, началника на Българската земледелска банка, председателя на окръжния съд или мировия съдия, кмета, главния учител и едно духовни лице от преобладающата религия. Те избират помежду си председател.

            В случай на нужда, този комитет призовава в заседанията си, със съвещателен глас, няколко граждани и гражданки.

            Специалните местни комитети в селата се състоят от: агентите на Българската народна и Българската земледелска банки, ако такива има, кмета или кметския наместник, главния учител или учителка и свещеника или духовно лице от иноверното население, дето то преобладава. Те избират помежду си председател.

            Чл. 15. Реквизиционните комисии, в днешния си състав, са спомагателни органи на централния комитет и, със съгласието на военния министър, ще бъдат в разпорежданията му, когато се намери за нужно.

            Чл. 16. За чиновници и служащи в местните комитети се вземат на първи ред такива от общинското управление, после от Българската народна и Българската земледелска банки, а при недостатъчност на тия, назначават се такива с определено от местния комитет и утвърдено от централния комитет, дневно възнаграждение.

            Чл. 17. За по-интензивния труд на държавните и общинските чиновници и служащи, прикомандировани на работа в комитетите, дава им се определено от местния комитет и утвърдено от централния комитет добавъчно възнаграждение.

            Чл. 18. Наредбите на комитета са задължителни за всички власти в страната, военни и граждански.

            Комитетът се сношава непосредствено с властите в страната.

            Всички власти и органи, военни и граждански, са длъжни да се отзовават веднага, да му съдействуват и да изпълняват неговите наредби и заповеди под страх на наказания, предвидени в настоящия закон.

 

Глава IV. Наказателни разпоредби.

 

            […]

 

Глава V. Преходни разпоредби.

            Чл. 37. Делата на централния комитет за обществена предвидливост и довършват или прекратяват от комитета за стопански грижи и обществена предвидливост, след като сметките на първия се приключват.

            Висящите съдебни дела на комитета за обществена предвидливост до влизане на настоящия закон в сила се довършват от съдебната секция на комитета за стопански грижи и обществена предвидливост.

            Чл. 38. Сметките и делата на комитета по настоящия закон, когато престане да действува, ще се приведат в известност и ликвидират от особено ликвидационно бюро, определено от Министерския съвет.

            Чл. 39. Договорите на комитета, сключени за доставки, запазват силата си и се изпълняват от ликвидационното бюро.

            Чл. 40. Всички книжа, входящи и изходящи, на комитета и на неговите органи не подлежат на никакъв гербов налог.

            Освобождава се тоже от такса службата на комитета и неговите органи по пощите, телеграфите и телефоните.

            Чл. 41. Комитетът внася към края на всяка редовна сесия на Народното събрание доклад за своята дейност.

            Чл. 42. Настоящия закон отменява закона за обществена предвидливост от 4 март 1915 г. и всички други разпореждания, които му противоречат.

 

Източник: Стопански грижи и обществена предвидливост. Закони, правилници и др. наредби. Отд. 1: Общи нареждания. София: ДСГОП, 1917, 9-19.