Смъртна присъда № 40 за предателство, издадена от Охридския околийски революционен комитет, 27 ноември 1906 г.

Смъртна присъда № 40 за предателство, издадена от Охридския околийски революционен комитет

 

27 ноември 1906 г.

 

            Смърт на шпионите. Съгласно член 205 от Правилника на Вътрешната Макед[оно]-Одринска революционна организация Марко Воденичара от село Завой въз основание показанията на Тане…[1] от с. Свинища, черпени от Сефера, бакалин во града, на сирулци, че при срещата на четата со каймакамина той бил во града при беледието[2], бягането му от селото при всяко влизане на четата и недохождането му при четата поканен за изследване, изказаното съмнение на Селското ръководително тяло, че той е шпионинът за станалите обиски в селото, наказва се на смърт.

 

От Околийското управление

 

Източник: Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюцци, писма). Съст. Ц. Билярски, И. Бурилкова. Том 1. Част 2. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2007, 683-684.


[1] Така е в оригинала.

[2] Беледие (тур.) – общинско управление.