Писмо от българската легация в Берлин до МВРИ за амнистията и завръщането на д-р Васил Радославов в България, 2 юли 1929 г.

Писмо от българската легация в Берлин до МВРИ за амнистията и завръщането на д-р Васил Радославов в България, 2 юли 1929 г.

Koniglich Bulgarische Gesandtschaft

No. 65

Berlin W 62, den 2 юлий 1929

Господин Министре,

Вчера срещнах случайно г. Д-р Васил Радославов на улицата. Завързах разговор с него и го запитах какво мисли да прави сега след гласуването на амнистията. Г-н Радославов към средата на м. Август т.г. До тогава щял да остане в Берлин и в Хамбург тъй като се намирал на лечение.

            Г-н Радославов изглежда бодър и беше в понятно повдигнато душевно настроение.

            От разговори, които е имал с други българи, узнах, че г. Радославов възнамерявал когато се завърне в България да употреби влиянието си за обединяванието на либералните крила, а и да вземе активно участие в политическия живот. Щял да вземе като постоянен съветник и секретар при себе си своя зет г. Тошо Анастасов.

            Амнистията на г. Радославов се хроникира в берлианската преса без особени коментарии – само в няколко вестника /Фосише Цайтунг и др./ се явиха няколко фантастични бележки за неговото бъдеще влияние върху насоките на нашата външна политика и пр., но тези бележки бяха от такова несериозно естество, че не заслужават особено отбелязвание.

            Моля да приемете, Господин Министре, уверенията на моята към Вас почит

/подпис/

До Господин

А Т А Н А С  Б У Р О В      

Министър на Външните Работи и на Изповеданията

В София.

Източник: ЦДА, ф. 176К, оп. 5, а.е. 1330, л. 1.