Основания за разтрогване на брак, според допълненията към Екзархийския устав, приспособен в Княжеството, от 1897 г.

Глава II.

Причини за разторжение на законни бракове

            Чл. 187. Законносключените бракове се разторгват по една от следующите причини:

            1) когато мъжът отсъствува четире години с неизвестно местожителство или с известно, но не праща средства за прехрана на жена си;

            Бележка а). В Първия случай духовното началство разпитва чрез сродници и познайници за местожителството на отсъствующия; в случай че не узнае нищо, подирва го чрез „Държавен Вестник,” и, ако до три месеци подир това не се обади, изпълнява прозбата за развод;

            Бележка б). Жените на войниците са длъжни да чакат мъжете си, докато те се намират на военна служба;

            2) когато едно от бракосъчетаните лица наруши светостта на брака чрез прелюбодеяние;

            Бележка а). Самопризнанието на обвиняемото лице в прелюбодеяние само тогава може да се уважи, когато обвинението се докаже обстоятелствено от други лица и когато няма причини да се предполага, че искания развод е вполза на обвиняемата страна.

            Бележка б). Виновната страна за развода, произнесен по причина на прелюбодеяние, не се допуска да встъпи в брак със съучастника в престъплението.

            3) а) когато едно от бракосъчетаните лица се предаде на отчаяно пиянство и, последствие на това, разпилява имота си и разсипва къщата си; б) когато един от съпрузите буйствува, безчеловечно се отнася, изтезава и бие немилостиво другаря си; в) когато един от съпрузите заплашва с убийство, като посяга по какъвто и да било начин върху живота на другаря си;

            4) когато мъжът се обвини и докаже в противоестествено сближение с жена си;

            5) когато един от съпрузите стеснява религиозната свобода на православния си другар и го насилва да встъпи в неговото изповедание;

            6) когато едно от бракосъчетаните лица, вследствие на естествен недостатък, освидетелствуван по медицински ред, е неспособен да извършва съпружеските си обязаности;

            Бележка. Когато неспособността за брачен живот не произлиза от естествен недостатък, а е случайна и, в продължение на три години подир венчанието, неспособното лице не дойде в нормалното си положение.

            7) когато един от съпрузите падне в лудост, епилепсия, идиотство или сифилис подир бракосъчетанието, бракът се разторгва само в краен случай и то след като се употребят всички възможни средства;

            Бележка. Ако страждущата страна е съпругата и е лишена от средство за прехраната, мъжът е длъжен и след развода да й доставя такива в размер, определен от общите съдилища.

            8) когато един от съпрузите е осъден за кражба, мошеничество, разтление или убийство, на тежко и позорно наказание;

            9) когато един от съпрузите обвини другаря си пред съда в прелюбодеяние, което не може да докаже;

            10) когато жената, без уважителни причини, се отстрани от другаря си или го напъди и в разстояние на три години, въпреки увещанията на духовната власт, не се съгласи да живува с него.

Източник: Екзархийский устав приспособен в Княжеството. София: Държавна печатница, 1904, 44-45.