Главният редактор на в. „Утро“ Стефан Танев за лекарите, 3 август 1940 г.

[…]

            Има нещо гнило в тая България, казвал съм го много пъти и тук.

            И много гнило има и в лекарското съсловие. Борба за места и за пари. За места, та посредством тях да осигурят и парите, доходите.

            Казвам открито мнението си за лекарската колегия пред оногова, който днес я възглавява като директор на Народното здраве, пред д-р Балкански. Познавам ги, защото съм дружил години наред повече с лекари, отколкото с журналисти.

            - За съжаление диагнозата, която давате за нашите лекари, е вярна. Аз знам много повече от вас. След като поех дирекцията, при мене се яви Управителният съвет на Лекарския съюз. Обеща ми своето сътрудничество. Благодарих им. Заявих им, че разчитам на искрено сътрудничество. Атмосферата е твърде натежала и ако вие не вземете мерки, защото вече е краен момент – им казах аз, това ще стане по законодателен ред. И тогава ще съжалявате. Трябва да се изкорени материализмът в съсловието. Трябва да се ликвидира веднъж завинаги с инжекциоманията. Трябвало-нетрябвало, нашите лекари прибягват до инжекциите. Доходна работа. Нахакат десет-двадесет инжекции, всеки ден по една, за да осигурят за себе си от всяка инжекция по 30 или 50 лева. Трябва да се ликвидира и с тия операции на апендикс. Без оглед на това, дали има или не нужда, да се реже някому сляпото черво, хайде, режат веднага. Операцията е лека, опасност няма, а за себе си осигуряват най-малко хиляда лева от такава операция.

            А също така и с клиентелата, която лекар прехвърля на лекар, за да дели с него онова, което ще вземе от изпратения пациент. Бих могъл да ви изредя много такива случаи, които знам. Ето един: при стар лекар, който има някакви болки в пикочния канал, навремето знаех и диагнозата, и имената на лекарите, сега съм ги забравил – се явява негов пациент. Имал болки в пикочния канал. Препоръчва му като най-добър в тоя случай един млад лекар. Налага се операция. Уговаря и цената – шест хиляди лева. И щом излиза пациентът, телефонира на своя колега. Добре, всичко е наред, обаче пациентът не се явил. Не дошъл и на втория, нито на третия ден. Минават две седмици. При младия лекар се явява пациент. Не го е пратил никой. Преглежда го. Трябва да му направи операция на пикочния канал. Иска за нея хиляда лева. Клиентът веднага се бърка, вади парите и ги дава на лекаря. Операцията се извършва на следния ден. Клиентът трябва да намине след други две седмици, за да го прегледа и да види резултата. Съвсем и не подозира, че това е същият клиент, за който му бе говорил стария негов колега и който бе вече уговорил и цена: 6000. Клиентът е вече здрав. Десет дни са минали от операцията. Явява се при стария лекар. Разправя му всичко. Оня кипи в душата си. Изпуснал е 3000 лева, трябвало да делят парите от операцията.

            „Дай да те прегледам“. Преглежда го и свива вежди. „Не знам, но струва ми се, че младият колега, за да ти спести парите, ти е направил лека операция. Иди да те прегледа пак. Сигурен съм, че ще ти каже: „Лягай утре пак на операционната маса!“

            Нещастният болник излиза убит и се отправя към младия лекар. Докато пристигне, старият успява да го уведоми по телефона. „Какво си направил, глупак с глупак. Няма да видиш вече нито един клиент от мене. Пращам ти го пак. Прегледах го и аз и му казах, че съм сигурен, че ще се наложи втора операция. Направил си му лека, колкото за хиляда лева. Ще трябва да му се направи такава, за каквато съм му разправял още когато се яви при мене, операция, която струва шест хиляди лева. Утре ще му направиш втора операция и ще му прибереш още пет хиляди. От тях ще ми пратиш парите“. И му затворил телефона.

            Сега си спомням. Разправяше ми тая работа д-р Евстатиев. И продължавам. Предавам изповедта на младия лекар по-нататък пред д-р Евстатиев, както я препредадох и на Балкански.

            „Пристига при мене пациентът. Преглеждам го. Здрав. И все пак трябва да му направя операция, защото иначе оня ще ме унищожи. В мене става страшна борба. Как да направя операция на здрав човек? Не, не бях в състояние да го направя. Казах му: „Хайде, вървете си, няма ви нищо, никога няма да ви има нищо!“ Човекът полудя от радост. На следния ден се явява стария колега. Иска си трите хиляди лева. Казах му истината, след като му подадох трите хиляди лева. Хвърли ми ги в очите, нарече ме идиот и си излезе“.

Източник: Танев, Ст. Дневник. София: Издателска компания „K & М“, 2005, 289-290.