Писмо от Йорданка Попова до Виолет Григоров, София, 27.10.1971 г.

София,

27.01.71

      Мили Вили,

      Отдавна нямам писмо от теб. Бих се зарадвала много да намеря такова в пощ. кутия, но уви! Получи се много неприятно, че Румен замина така ненадейно и разбрах за това от Светла чак след като беше заминал. Светла сега е нещо грипозна и лежи в мойта стая (бивша и на двете), а аз съм в килерчето зад кухнята. По цял ден си приказваме с нея сладки приказки и тя ми разправя спомени за Япония.

      На мен нещо ми беше станало и бях в много мрачно настроение, но една другарка, която също като теб се интересува от хиромантия ми каза, че 40 дни преди рождения ден човек винаги бил в „дупка“. Това съвсем ме успокои и от няколко дни, може би поради хубавото слънчево време се чувствувам добре. Днес е вторник. В събота трябва да записвам моето предаване за София. Още нищо не е готово и аз почвам да се паникьосвам. Преди 1 час се върнах от бригада над Кремиковци за терасиране. Беше ужасно трудно с тая кирка, но Браико сега ми казва, че това е резултат от еманципацията на жените. Сега ме болят ръцете и едвам държа химикала. Но иначе беше много приятно – на чист въздух. Нали знаеш, че обичам това. От цялата редакция ме намериха за най-здрава и подходяща за бригада. Желая ти добро настроение. Пиши!

Целувам те, Данчето.