Богдан Филов. Идеите и делата на днешния безпартиен режим, 1942 г.
Изпратено от admin on Съб., 30/04/2016 - 19:59
ИДЕИТЕ И ДЕЛАТА
НА
ДНЕШНИЯ БЕЗПАРТИЕН РЕЖИМ
ОСНОВНИТЕ ЛИНИИ НА ДНЕШНОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА. ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА И ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ПРИЛАГАНЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ПОЛИТИКА ЗА СТОПАНСКОТО И КУЛТУРНО ИЗДИГАНЕ НА СТРАНАТА. БОРБАТА С КОМУНИЗМА И ПОРАЖЕНСТВОТО. ИЗГРАЖДАНЕ НА МОЩНА И СОЦИАЛНО СПРАВЕДЛИВА НАЦИОНАЛНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА.
Министър-председателят професор д-р Богдан Филов
(Посрещнат с ръкопляскания и ставане на крака от всички присъстуващи)
Уважаеми господа!
Днешното събрание се явява, може би като изненада за мнозина от вас. И действително, до сега не е имало обичай да се прави събрание с участие на народни представители, с представители на църквата, на висши държавни и обществени служители в присъствието на целия кабинет, за да се излага пред едно такова събрание политиката на правителството.
Днешното събрание не е нито гражданско, нито публично събрание, каквито се правеха по-рано. Днешното събрание е едно служебно събрание, но не с административен или технически характер, а, безспорно, с политически характер. Следователно, с днешното събрание ние правим една нова стъпка в нашия политически живот. И по тази причина аз се считам задължен преди всичко да ви обясня малко по-подробно, защо е свикано това събрание, каква е неговата цел и какво искаме ние с него.
При партийните режими, както у нас, така и в чужбина, политиката на съответния кабинет се провеждаше или се провежда винаги чрез партийната организация. Партийната организация е тази, която прокарва и разпространява възгледите на правителството, която защищава тези възгледи в борба с други партийни организации и, следователно, партийната организация е, която се явява като носител на идеите на правителството и на неговото управление. С това се оправдаваше и смяната на голяма част от чиновничеството при смяната на партийните правителства у нас, тъй като се приемаше, че идеите на правителството можеха да бъдат прокарани само от хора, които са възприели и споделят напълно тези идеи.
У нас партийният режим, както знаете, не оправда надеждите, които се възлагаха на него. Той даде такива отрицателни резултати, които в края на краищата създадоха една силна реакция против него и най-после партийният режим трябваше да падне под тежестите на своите недостатъци. Премахването на партийния режим се посреща у нас, безспорно, с облекчение от страна на народа, защото партийният режим, при това голямо количество на партиите, които се бяха създали у нас, при това раздробяване на политическа мисъл, внасяше разцепление и раздробление и в народа, пречеше на обединението на неговите творчески сили и по този начин пречеше на създаването на едно здраво и трайно управление.
От няколко години вече ние имаме един безпартиен режим, който, безспорно, се посреща с всеобщо одобрение всред широките народни маси, отчасти може би и с въодушевление. Това отношение на народа към безпартийния режим се прояви най-добре при последните избори за сегашното XXV-то обикновено народно събрание.
В речта, която аз държах по отговора на Тронното слово при откриването на първата сесия на XXV-то обикновено Народно събрание, аз се опитах да характеризирам безпартийния режим, да оправдая неговото създаване и неговото съществуване. Един от най-големите упреци, които се отправиха против безпартийния режим, беше, че той не нещо, което не съществува в никоя друга държава. Аз тогава се опитах да покажа, че българският народ и друг път, не само в по-далечното-но така също и в по-близкото минало, е създавал неща, които са се оказали крайно полезни и които са били възприети и от други народи.
Така стана и с безпартийния режим. Ония от вас, които са следили напоследък развитието на японската политика, знаят, че и в Япония от времето на последните законодателни избори, които дадоха грамадно мнозинство на националните сили, също така е въведен безпартиен режим, който в много отношения се схожда с нашия безпартиен режим. Новото управление се опира, преди всичко, на авторитета на императора. Двете камари, които съществуваха в Япония, бяха запазени, обаче партии в Япония няма също така, както днес няма партии и у нас. Следователно, вие виждате, че идеята за безпартийния режим, която беше подхвърлена и осъществена у нас от години вече насам, намери своето приложение и в други от съвременните държави.
Мнозина намират един от големите недостатъци на безпартийния режим в това, че той няма една организирана сила, на която да може да се обляга. Обаче, по какъвто и начин да си представляваме една такава обществена сила, безспорно е, че тя рано или късно ще се обърне в партия. Обществената сила не е нищо друго, освен едно друго наименование на една политическа партия или на едно политическо движение. Следователно, ако ние, като запазваме принципите на безпартийния режим, бихме искали да създадем, както това го искат мнозина, една обществена сила, ние бихме изпаднали в противоречие, защото със създаването на една обществена сила ние бихме създали една политическа партия и бихме унищожили по този начин самата основа на безпартийния режим.
Обаче, ако това е така, на какво трябва да се обляга безпартийния режим, за да може той да прокарва своята политика, своите идеи? Разбира се, преди всичко той трябва да се облегне на онези именно хора, които са непосредствените и най-близки сътрудници в провеждането на политиката на управлението – това са, преди всичко държавните служители.
На второ място безпартийният режим би могъл и би трябвало да се облегне на известни обществени организации, които са повече или по-малко контролирани и ръководени от страна на държавата, които, следователно, също така се явяват като сътрудници на правителството и които от там имат и задължението да провеждат неговата политика.
Но за да могат, както държавните и обществени служители, така и организациите, за които споменах, да провеждат политиката на правителството, безспорно е, че те трябва да бъдат добре ориентирани върху нея, трябва да познават основно ръководните идеи на режима, който те ще провеждат. Само тогава те биха могли да изпълнят успешно задачата, която им се възлага. От това вие разбирате вече каква е и целта на днешното събрание.
Веднага ще се постави, обаче, въпросът: има ли правителството намерение да политизира държавните и обществени служители, има ли то намерение да направи от тях действителни привърженици на днешния режим, на днешното управление? На този въпрос аз трябва да отговоря категорически „Да“. Но тогава се поставя другият въпрос: това няма ли да значи наново едно опартизаняване на държавния и обществения служител? Това няма ли да значи едно възвръщане към миналото, когато се обръщаше твърде голямо внимание преди всичко на партийните убеждения на държавните служители, особено на тия, които стояха по върховете на държавното управление? Решително „Не“, защото условията днес са съвършено други… Това, което ние в случая искаме от държавните и обществени служители, то е те да почнат да мислят политически, а не бюрократически. Ние искаме от тях при провеждането на всички задачи, които им се възлагат, да имат предвид, че тези задачи не са само от административен или технически характер, но че те винаги имат своето отражение и в политическо отношение.
[…]
Какви са основните идеи, на които е изграден днешният безпартиен режим, с други думи, каква е идеологията и програмата на днешното управление в България?
Вие знаете, че последният кабинет излезе с една декларация на 12 април т. г., в която бяха пояснени тия основни идеи, бяха изброени главните положения, на които ние искаме да изградим безпартийния режим у нас.
Главната цел на нашето управление – както това беше изтъкнато в декларацията на правителството – е да създаде една мощна и социално справедлива, национална българска държава в съгласие с принципите на новия европейски ред. Тази декларация определя вече и нашето отношение спрямо външната политика на България.
Външната политика на страната
Една мощна и социално справедлива национална българска държава изградена в съгласие с принципите на новия европейски ред, не може да бъде създадена, освен в тясно и искрено сътрудничество със силите от Оста, които днес ръководят и осъществяват новия ред в Европа.
[…]
Как се изгражда нашата мощна социално справедлива държава
По какъв начин може да се изгради една мощна и социално справедлива национална българска държава? Основните положения, които трябва да се следват в това отношение, бяха изброени в онези 18 точки на правителствената декларация от 12 април, която вече ви споменах. Който е прочел или е проследил по-добре тази декларация, за него е станало още от пръв поглед ясно, че много от идеите които са вложени в декларацията на правителството, се съвпадат с идеите на онези режими, които днес са въведени в държавите от Оста – в Германия и Италия. Обаче, ние не искахме да копираме чисто механически. Изобщо такова копиране или подобно възприемане на готово на чужди форми е винаги не един процес на творчество, но едно обикновено подражание, което никога не може да даде задоволителни резултати. Ние възприехме, безспорно, основните идеи, които са възприети и от други ръководящи днес държави в Европа, но ние искаме да приспособим тези идеи към нашите специфични условия, да ги нагодим към бита, към особеностите на българския народ, към неговите исторически традиции и по начин да създадем нещо, което да отговаря на особените условия, при които живее и се развива нашия народ.
[…]
Филов, Б. Идеите и делата на днешния безпартиен режим. София: Издание „Българско дело“, 1942, 7-14.
