23. Цивилизационни ареали (6)

Цивилизационни ареали (6)

Ареал на негро-африканската цивилизация

         На юг от Сахара Африка е известна под името черна Африка. Наименованието идва от населението в този район на света. То е изключително от черната раса. Районът е известен и с физическата си еднородност. Областта е тропическа. На север тя е затворена от Сахара, а на изток и запад от океани. На арабски език думата Sahel  означава както бреговете на пустинята, така и тези на моретата. Черна Африка включва в себе си няколко биогеографски единици - биоми. В центъра й сред екваториалните ширини на ниско надморско равнище, се простират гъсти дъждовни гори, разделени на два блока. По-голямия заема северната част на конгоанската котлови­на и достига на запад до делтата на р. Нигер. По-малкия се простира на запад по крайбрежието на Гвинейсия залив. Около гъстите гори в концентрични окръжности се редуват разредени гори и савани. С отдалечаването от екватора по посока на безводните тропици, следват савани и субпустинни пространства., характерни за районите с все по-оскъдни валежи. На север те стигат до Сахара, а на юг до Калахари. С малко прекъсване на изток (включва гористите плата на Етиопия и Големите езера), следва преходът към сомалииската пустиня и Данакилския хребет.

В тази обширна област между двата тропика мелано-африканската или негро-африканската раса до голяма степен се е обособила в разно­видности или расови типове, доминиращи в различните райони: суданс-ки, гвинейски и конгоански, нилски, замбезки, или южноафрикански, без да включваме етиопската раса, която заема средно положение между бялата и черната н вероятно е най-древната раса. Към тях ше добавим и двете „примитивни" африкански раси — лигмеите или негриди, заселили екваториалните гори и бушмените (или сан), живеещи 'в Калахари.

Чернокожите народи говорят на характерните африкански езици. На юг се говорят койсанските езици на хотентотите и бушмените, като някои техннхарактеристики, като например присъщите им „плющящи" звуциоткриваме и яа таизанийска територия, което поражда въпроса дали юж­ноафриканските езици и народи не произхождат именно от тези езици и племена. В ИЙтрална Африка пигмеите (вече?) не притежават собствено
езиково семейство, % говорят на. език, сроден на съседните им племена. Повечето африкански негри говорят на езици, принадлежащи на голямото нигеро-кордофвнско езиково семейство, подразделящо се на множество разклонения, използвани от Судан до Гвинея, между които са езиците бенин-конго. Тези езици 'включват групата банту и са разпространени на огромен ареал от Нигерия до Южна Африка, като заобикалят и същевре­менно пресичат екваториалните гори. На север до границите на Сахара
различни групи образуват ниаотско-сахарското езиково семейство, обх­ващащо териториите от Южен Судан до завоя на река Нигер.* Накрая две големи групи южносахарски племена говорят на афро-азиатски (няко­гашните „семнтско-хамитски") езици. Едните принадлежат на негро-африканския им клон и заемат цяла северна Нигерия (между тях е и езикът хауеа) и южната част от басейна на езерото Чад: това е чадската група. Другите се говорят от народите на „африканския рог": етиопците от плата­та, чиито «зини са -Южно семитски н степните народи като сомалийците,
говорещи на кушитски езици. Тези езикови родства от двете страни на Сахара, както и наличието на преходна антропологична група между бяла­та и черната раса * Етиопия и пустинната зона, могат да се свържат с епохата на засушаване на Сахара през III хилядолетие пр. н. е., койте-иредизвиква миграции и разделяне на човешките групи.

II. Цивилизации и културни кръгове

         Народите на Черна Африка са създали своя начин на живот в зависимост от различните природни условия, които обитават и които са породили цяла серия от щателно проучени общности. Класическият труд на Бауман и Уестьрман различава осем основни типа цивилизации, чието съчетание води до наличието на около тридесет регионални цивилиза-цйонни кръга (или културни ареали). На първо място са ци­вилизациите на пигмеите (горски ловци и събнратели) и на бушмените (ловци от саваните). Следват така наречените ниг-ритачни цивилизации, които се делят на две групи. Едната група включва палевнигритичните цивилизации от тропи­ческите гори, където не съществува скотовъдство поради на­личието на мухата цеце, а само земеделие — отглеждане на постоянни (не сезонни, тъй като валежите са всекидневни) грудкови и бананови култури върху временни терени, осво­бодени чрез обезлесяване, т.е. в основата си една полу-земе-, делска, полу-събирателска икономика. Другата група обхва­ща палеосуданскитс цивилизации от саваните (със сух кли­мат), които съчетават събирателство-градинарство с отглеж­дането на просо.

Голяма част от саваните обаче е обитавана от наро­ди, чиято икономика се основава в една или друга степен върху скотовъдството. Най-чистият им вид откриваме в ли­цето на скотовъдците от Източна Африка — от горното по­речие на Нил до Замбези през земите около Големите езе­ра и сомалийските етепи, - които се хранят предимно с мляко и които са подчинили някои местни земеделски племена. На юг от Замбези народите на Южна Африка съ­четават земеделие и скотовъдство: жените отглеждат про­со и царевица, а мъжете едър рогат добитък. В последните десетилетия обаче тези народи все повече са привлечени от големите центрове на южноафриканската промишле­ност. За разлика от тях хотентотите и хереросите, живее­щи в пограничните райони на Калахари, са чисти ското­въдци,' а в суданската област скотовъдството е приоритет на отделни етноси, като например на племето фулбе.

Накрая ще отбележим,, че етиопските плата предс­тавляват своеобразен земеделски остров, където местните народи познават ралото, преминало още от древния Египет, и засяват ечемик и жито. Всъщност на тези земи е съ­ществувало древното Аксумско царство, християнизирано през IV век. Още по-изолиран е Мадагаскар, който прите­жава уникална флора и фауна. Островът е заселен през I хилядолетие пр. н. е. от малайски племена, които развиват своя австраломезийски език и същевременно оформят една цивилизация, съчетала отглеждането на едър рогат доби­тък и засяването на оризови култури.

Като цяло африканските общества дълго време са живели откъснати от останалия свят като в своеобразен технологически ендемичен район, където единствените оръдия на труда били тоягата, мотиката и брадвата, а по-късно и мачетето.

„Тропическа Африка не е познавала колелото: нито количката, нито двуколката, нито каруцата, нито грънчарското колело, нито вятърната, водната или ръчната мелница. През Сахара не са' успели да преминат също така' и трионът, рендето, хоросанът, тухлата и печената керемида. Напотането твърде слабо е познато в Черна Африка, чиито огромни прос­транства биха могли да имат особена полза ет него: кладенците и напоител­ните долапи с^|>адкост'за Черна Африка" (П. Гару, 1982, стр. 112).

Единствени етиопцнте използват силаж за животни­те — никъде другаде не се коси и не се събира сено. Копа­чът и мотиката са главните земеделски сечива. Скотовъд-ството е по-скоро социална и културна, отколкото същин­ски икономическа дейност. Скотовъдците от Източна Аф­рика доят животните, но не ги използват, за месо, докато на други тиеета ги отглеждат за месо, но не ги доят„. За щастие през последния век в континента навлязоха много нови хранителни култури. Дълго време в Африка се отг­лежда единствено просо и индийски картоф, (игнам). Пос­тепенно от Изтока навлиза бананът и тарото, от Америка картофът, маниоката, фъстъкът, бобът, царевицата.

Ш. Раздробеност на общностите и зараждане на държавите

От този общ земеделски фон се зараждат селски об­щини, обикновено акефалнй или (пол'и-).сегментарни, на­ричани но-скоро родствени, които включват само мини­малните социополитически йтруктури и поради това от тях произлизат единствено кланове с ограничена власт. Соци­алната диференциация е твърде слаба: съществуват касти на ковачите и на странстващите поети (грио). Религиите се основават на анимизма,'широко застъпват магията, култа към предците и посвещаването на младежите и са съпро-. водени с множество церемонии, при които особено място заемат музиката, танцът, маските и всеобщото скандиране. Африканската култура е култура на устното слово.

         Същински държави възникват на различни места в Черна Африка/ Още през I хилядолетие пр, н. е, във връзка с Египет е страната Куш (Налага, Мерое) в Нубня и страната Аскум в Етиопия, които са християнизирани още през III век. Единствено нубийците биват ислямизирани и това става през XIII век. В суданската зона още от IV век в търговски отношения със среди­земноморския овят през пустинятй Сахара се намира ганайското царство Сараколе. Тук динамиката иа исляма довежда до създаването на антагонис­тични държава, едйите ислямски, възникнали сред саваните — Текрур (IX в.), Мали, Сонгай, Хауса, Канем-Борну, Багуирми, Вадаи, Дар-Фур, Судан — а другите езически, разположени срез горите — Моси, Асханит, Дахомей, Йоруба, Бенин, Нупе. На юг от коигоанските гори по крайбрежието се появя­ва държавата Луанго (XV в.) и кралство Конго, а във вътрешността на континента кралствата Луанда и Луба. В зоната на Замбези, цикдопските _ руини от Зимбабве (Х11-ХУ в.?) все още не са разкрили тайните на империята Мономатала и златните й мини. През XIV век скотовъдците от източна Африка създават свои царства, докато оше през VIII век по цялото източно ' крайбрежие се появяват араби, привлечени от златото и търговията с роби, които установяват свои фактории, подобно на -Занзибар. В крайните южни територии иа континента възниква Зулуското царство, достигнало своя"апо-' гей през XIX век при Шака, който е и последната пречка пред проникването на холандските и британските завоеватели.

         Колониалната система задържа развитието на африканските държави, като навсякъде установява, пряко или неп­ряко управление на европейските държави. След оспорвано съперничество, последните се споразумяват на Берлинския конгрес (1884-1885) как да си поделят Африка, вследствие на което целият континент става владение на британци, фран­цузи, португалци, белгийци, англичани, германци, испанци и италианци. След двете световни войни (елиминирали като колониални държави Италия и Германия) и деколонизация­та, черният континент остава разделен на независими дър­жави, в които се говори на английски, френски и португалс­ки езици. Тези държави, установени в по-голямата си част след 1960 година на териториите на бившите колонии, като цяло са многоетнически и използват за официален език ези­ка на бившите си колонизатори, превърнал се в един от главните фактори за националното им единство. Друг основен фактор е административната, културната и обикновено икоиомическата концентрация в столиците. Както се получава и в останали­те части на Третия свят, за кратко време африканските метро­полии концентрират все по-голяма част от дейностите в държавата, а оттам и от населението й. Така Африка се оказва сбор от около петдесет нововъзникнали държави, всяка от кои­то се стреми в един „клиентелистки" или ^йатернистичен" дух да консолидира младото си единство.

IV. Културна идентичност и структурна нетрайност

         Негро-африканската идентичност все още е в процес на търсене. Отдавна Тя има своите адвокати, който са пре­върнали негърската идея в мобилизиращ лозунг, макар и оспорван от самите й носители. Негро-африканската ци­вилизация, която дълго време е била капсулирана в своя­та строго определена зона и'е белязана от някои типични характеристики, сега сякаш е задвижена от силния стремеж да дефинира собствения си принос в общата хармония на световните цивилизации. Сега африканците^са съсредото­чени именно върху съдържанието на тази дефиниция и върху универсалната стойност на техния принос.

Няма съмнение обаче, че отвъд това вдъхновяващо 'потапяне в културната автентичност, и тук влиянието на Запада напредва с бързи крачки, както това става в Оке­ания и Индокитай. Преди всичко то започва с масовото покръстване, наследено от колониалната епоха, което се е стремяло да изкорени всяка проява на „езичество", осо­бено в изкуството (танца, там-тама, скулптурата) и е би­ло проведено предимно в гористите райони, докато в су-данските савани настъпва ислямът. Следва езиковата аси­милация и почти пълният монопол на трите европейски езици в образованието и средствата за масова- информа­ция. Накрая се прибавя и бавната индустриализация, съп­роводена от ускорена урбанизация. От наследената тра­диция се раждат преди всичко музикални ритми, които покоряват целия свят, но все по-малко произведения на пластиката, чиито първопричини са изчезнали, и все по-малко творби на устната традиция, засенчена от медии­те с космополитните им серийни продукти.

         Накрая в 'икономически план Черна Африка вс$ още носи тре­вожните белези ц» своята изостаналост. Земеделската промишленост, все още в плен на архаични техники, не познаващи използването на водата, си остава нерентабилна и отблъсква дори самите селяни от земята, поради което, те са привлечени от миража на градовете дори тогава, когато земята им е плодородна, напоява се, и е_ безплатна.¹ Само някои износим сектори са организирани от обществени или полу-обшествени институции (стабилизационни каси, смесени икономически дружества.и пр,), които запазват по-голямата част от печалбите.

         Държавите не проявяват достатъчно санитарни* грижи за насе­лението, затруднени още повече от масовия му приток към градовете. Детската смъртност е най-високата в света. Същевременно обаче, по­ради' липсата ла каквато и да било контрацептивна култура, раждае­мостта също е близка до максималната биологически възможна — 46 %о през 1982 г. за целия континент, което е далече но-високо от стойности­те й навсякъде друга де в света. В резултат на това прирастът на населението в Африка е най-висок, независимо от рекордната смъртност. Въпреки този факт Африка си остава слабо населен континент: цялото му население е малко повече от това на Европа без Русия и съответства на половината от населението на Китай или на това на Индийския подконтинент, при все че площта й е четири пъти по-голяма,от тази на последния. Демографското нарастване би могло да бъде поето от териториите на Африка при положе­ние, че земите се обработват, което обаче не се прави. Всички африкански страни стават все по-големи вносители на хранителни продукти и този процес е съпроводен с прогресивното обезлюдяваме на селските райони.

Следколониална Африка обвързва политическата си независимост с икономическа зависимост, а това отваря вратите за всевъзможни форми на нсоколониализъм. Националните икономики са още по-уязвими и пора­ди това, че са затворени. От 35 страни, класифицирани през 1982 г. от ООН като „изостанали", 25 са от Черна Африка, 8 от Азия и Океания и 1 от Америка. Очевидно Черна Африка все още е пред прага на индустриалната градска цивилизация от западен тип, но държавите в нея, повечето от които не са отпразнували и четиридесет години от своето създаване, са все още крехки и лишени от финансовите, идеологическите и човешките ресур­си, необходими им, за да преодолеят травмата от бързата раздяла с мно­говековната им история. След хилядолетия на безметежност, векове на търговия с роби, и едно столетие на безогледна колониална експлоатация, четиридесет години са твърде малък период, за да се извърши преходът към модерността.

Сривът на комунистическите режими през 1989 г. показа на мно­го африкански държави, че са заели най-лошото от двата европейски модела — от една страна капиталистическия с неговия митнически ли­берализъм § полза само на управляващите класи и от друга съветския с полицейския режим и безумното одържавяване на всички сектори от икономиката — и са създали свой собствен африкански Път към... не-' развитието. Остава да научим по какъв начин една клиентелистка, ав­торитарна, неефикасна, корумпирана й несамостоятелна държава (как­вито са повечето африкански държави) ще може да се реформира и колко време ще е нужно на африканските народи да се събудят и да пристъпят към конструктивни ходове, както вече това направиха наро­дите от източна Европа. Именно по това се вижда каква тежест прите­жават различните цивилизационни субстрати.