Руски, съветски и постсъветски карти, колекция

Культуры энеолита и бронзового века на территории СССР (Източник: БСЭ. Т. 6. М., 1951) Археологические культуры до 1500 г. до хр. э. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947) Археологические культуры 1500-500 гг. до хр. э. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947)
Най-древните племена и държави, обитавали територията на бившия СССР и съседните страни (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 1). Народы и государства на юге СССР в древнейшие времена (до I в. хр. э.) (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947). Народы и государства на юге нашей страны в I тысячилетие до н.э. и в I веке н.э. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957),
Расселение народов и племен в Восточной Европе в I-VII в. н.э. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Разселване на славяните, I-IX в. Източните славяни и техните съседи, VII-IX в.
Закавказье и Средняя Азия в VII-Х вв. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Древна Рус и съседните племена и народи (IX-XI век) (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 15). Образуване на Древноруската държава.
Восточная Европа в IX-ХI вв. (до 1054 г.) (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947). Восточная Европа в IX-ХI вв. (до 1054 г.) (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Древноруската „раннофеодална“ държава - Киевска Рус, ІХ - началото на ХІІ век (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 2 ).
Маршрутът на събирането на данъци от киевските князе (волоки са местата, където теглят корабите по суша). Походите на княз Игор, 913-944 г. Походите на княз Светослав, 964-972 г.
Походите на руските князе, края на Х - първата половина на XI в. Закавказието, Средна Азия и съседните страни, ХІ - началото на ХІІІ век (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 4 ). Восточная Европа в XII и первой половине ХIII в. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947).
Восточная Европа в XII и первой половине ХIII в. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Грузия и районът на Кавказ (1184-1230). „Феодална“ разпокъсаност на Рус, ХІІ - началото на ХІІІ век (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 3 ).
Руските княжества и съседните им земи през първата половина на XIII век (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 26). Монгольские завоевания и государства Чингисидов в ХIII в. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947). Татаро-монгольское завоевание и борьба народов Средней Азии и Кавказа за независимость в первой половине ХІІІ в. Монгольские государства в ХІІІ в. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957).
Сражения с монголи, немци и шведи (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 5). Александър Невски срещу шведи и „немци“ (1239-1245 г.). Златната орда през втората половина на XIII в.
Народите на Прибалтика, ХІІ - ХІІІ век и Великото литовско княжество, ХІІІ - началото на ХV век (до 1462 г.) (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 6 ). Обединенение на руските земи около Москва и образуване на руската централизирана държава, ХІV - първата половина на ХVІ век (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 7 ). Рост Московского княжества в 1300-1462 гг. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947).
Териториалното разширение на Русия, 1300-1796 г. Териториално разширение на Руската държава, 1301-1917 г. Государства и народы на территории СССР в конце ХV - начале ХVІ в.(1462-1524 гг.) (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957).
Русия, 1462-1917 г. От Великото московско княжество до края на Руската империя. (Източник: HISTORISCHER WELTATLAS. Leisering, W. (Hrsg.). Wiesbaden, 2009, S. 134). Русское государство и его соседи в ХVI в.(1525-1600 гг.) (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Рост русского государства при Иване IV (Източник: БСЭ. Т. 17. М., 1952).
Сибирь в ХVI-ХVIII веках (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Народите на бившия СССР и разширението на руската многонационална държава през втората половина на ХVІ век (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 8 ). Градове и земи под властта на Опричнината, 1565-1572 г.
Разрастването на Европейска Русия (Източник: The Historical Atlas by William R. Shepherd, 1926). Крестьянская война 1606-1607 гг. под предводительством И. И. Болотникова (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Селската война в началото на ХVІІ век. Борба с поляци и шведи. Освобождението на Москва през 1612 г. (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 9 ).
Интервенция в Русском государстве в начале ХVІІ в. и борьба с нею (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Русское госсударство в ХVІІ веке (1600-1689) (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Развитие на руското стопанство през ХVІІ век (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 10 ).
Смути и народни надигания в Русия, 40-70-те години на ХVІІ век (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 11 ). Борбите на украинци и белоруси, 1648-1654 г. Присъединяване на Украйна към Русия (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 12 ). Освободительная война украинского и белорусского народов (1648-1654 гг.) и начало Русско-польской и Русско-шведской войн (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957).
Териториална експанзия на Русия през ХVІІ век. Народите на Сибир и Далечния Изток (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 13 ). Руската държава, 1618-1689 г. Литва и административното й деление, 1654 г.
Русия, 1682-1762 г. Териториални придобивки при Петър I, Анна Ивановна и Елисавета Петровна (Европейска част). Россия в конце ХVІІ в. и первой четверти ХVІІІ в. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Русия в края на ХVІІ до 60-те години на ХVІІІ век (Европейската част). Полтавската битка, 1709 г. (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 14 ).
Северна война, 1700-1721 г. Кавказ и Закавказие в конце ХVІІІ первой половине ХIХ в. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Казахстан и Средна Азия през ХVІІІ в.
Российская империя в 1725-1800 гг. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Въстанието на Емилиян Пугачов (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 84). Руската империя през втората половина на ХVІІІ век (Европейската част). Италиянският и швейцарският поход на Суворов, 1799 г. (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 15 ).
Руската империя през ХVІІІ век (Азиатската част) (Източник: Атлас истории СССР для средней школы. Часть І. М., 1972, с. 16 ). Руската империя, 1785 г. (Източник: Atlas moderne ou collection de cartes sur toutes les parties du globe terrestre ar plusieurs auteurs. Avec approbation & privilege du Roy. A Paris, Chez Lattre Graveur Ordinaire du Roy, de Mgr. Le Duc d'Orleans et de la Ville Rue St. Jacques No. 20. et Delalain Libraire, rue de la Comedie Francoise. Monnet del. 1762. Prevost Sculp., p. 22, A 22). Крестьянские волнения в Европейской России в первой половине ХІХ в. (1802-1856 гг.) (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957).
Кругосветное плавание И. Ф. Крузенштерна в 183-1806 гг. на корабле „Надежда“ (Източник: БСЭ. Т. 23. М., 1953). Отечествената война (1812 г.) (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 100). Вторжение Наполеона в Россию в 1812 г. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957).
Бородинское сражение 27.VIII (7.IX) 1812 г. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Изгнание Наполеона из России в 1812 г. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Руската империя (около 1820 г.) (Източник: The Cyclopaedia or, Universal Dictionary of Arts, Sciences, and Literature by Abraham Rees, 1820).
Восстание декабристов (дек., ян. 1825-26 г.) (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Западна Русия и Полша, 1826 г. (Източник: Atlas universel de geographie physique, politique, ancienne & moderne. Contenant les cartes generales et particulieres de toutes les parties du monde ... Dedie a l'Academie Royale des Sciences de l'Institut de France ... Seconde edition composee de soixante cinq feuilles. Par A. Brue, Geographe du Roi, membre de la Societe Philomatique, de la Commission centrale de la Societe Geographique &a. Paris, 1828. chez l'Auteur, rue des Macons Sorbonne, No. 9, & chez les principaux marchands de cartes geographiques. (with label) a Paris, Chez Chles. Picquet, Geographe, Quai de Conti pres le Pont des Arts No. 17, p. 23 ). Русия в Европа, 1845 г. (Източник: A NEW GENERAL ATLAS, COMPRISING A COMPLETE SET OF MAPS REPRESENTING THE GRAND DIVISIONS OF THE GLOBE, TOGETHER WITH THE SEVERAL EMPIRES, KINGDOMS AND STATES IN THE WORLD; COMPILED FROM THE BEST AUTHORITIES, AND CORRECTED BY THE MOST RECENT DISCOVERIES. WRITTEN AND ENGRAVED BY JOS. PERKINS. NEW YORK, PUBLISHED AT TANNER'S GEOGRAPHICAL ESTABLISHMENT, 1845, p. 16).
Русия в Азия, 1845 г. (Източник: A NEW GENERAL ATLAS, COMPRISING A COMPLETE SET OF MAPS REPRESENTING THE GRAND DIVISIONS OF THE GLOBE, TOGETHER WITH THE SEVERAL EMPIRES, KINGDOMS AND STATES IN THE WORLD; COMPILED FROM THE BEST AUTHORITIES, AND CORRECTED BY THE MOST RECENT DISCOVERIES. WRITTEN AND ENGRAVED BY JOS. PERKINS. NEW YORK, PUBLISHED AT TANNER'S GEOGRAPHICAL ESTABLISHMENT, 1845, p. 21). Крымская (Восточная война), 1853-1856 гг. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957). Экономическая карта европейской части Российской империи накануне реформы 1861 г. (Източник: Приложение к книге История СССР. Том І. Карты. М., 1957).
Руската империя (Европейска част), около 1870 (Източник: William Mackenzie. Gallery Of Geography. 1870.). Кавказско наместничество, 1882 г. Карта на Одеса, 1892 г.
Карта на Москва, 1893 г. Москва, план и уличен индекс 1898 г. Карта на Казан, края на XIX век.
Руско-японска война (1904-1905 г.) (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 199). Руско-японската война (1904-1905) и Първата руска революция (1905-1907) (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 4) (Благодарности към Цветан Радулов). Карта на Усурийската, манджурските и корейските ж.п. линии, 1906-1910 г.
Руската империя - политикоадминистративна карта, 1914 г. Районът на Кавказ, 1914 г. Южен Сибир и Тюркестан, 1914 г.
План на Ростов на Дон, 1917 г. Февруарската буржоазно-демократична революция в Русия, 1917 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 10) (Благодарности към Цветан Радулов). Велика октомврийска социалистическа революция. Въоръжено въстание в Петроград, 24-25 октомври / 6-7 ноември 1917 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 11) (Благодарности към Цветан Радулов).
Съветската власт (ноември 1917-февруари 1918 г.) (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 285). Украинска народна република, 1917-1920 г. Белоруска народна република, 1918 г.
Триумфално шествие на Съветската власт (ноември 1917-февруари 1918), чуждестранна военна интервенция и гражданска война в Съветска Русия, 1918-1922 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 12-13) (Благодарности към Цветан Радулов). Советская республика в огненном кольце фронтов, 1918 г. (Източник: БСЭ. Т.18. М., 1953). Германская интервенция, 1918 г. (Източник: БСЭ. Т. 6. М., 1951).
Гражданската война (февруари 1918-март 1919 г.) (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 293). Грузия и районът на Кавказ (ноември 1918-май 1920 г.). Украиния с вписана карта на Одеса, 1919 г. (Източник: The Peoples Atlas. London Geographical Institute. 1920, p. 50).
Образуване на СССР, 1922 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 14) (Благодарности към Цветан Радулов). Образование Союза советских сициалистических республик, 30 декабря 1922 г. (Източник: БСЭ. Т. 50. М., 1957). РСФСР - автономните образования ( към дек. 1922 г.).
Съветски Кавказ, 1922 г. Национально-государственное размежевание Средней Азии, 1924-1925 гг. (Източник: БСЭ. Т. 50. М., 1957, с. 224). СССР, социалистическа индустриализация, 1926-1940 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 18-19) (Благодарности към Цветан Радулов).
Закавказка съветска федеративна социалистическа република, 1928 г. Ленинград (Санкт Петербург, Петроград), 1937 г. Естонска ССР с границите на териториите, дадени от Финландия на СССР на аренда по договора от март 1940 г.
Белоруска ССР, 1940 г. Вероломно нападение на фашистка Германия на Съветския съюз. Начало на Великата отечествена война, 22 юни 1941 - 18 ноември 1942 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 23) (Благодарности към Цветан Радулов). Евакуацията на съветската промишленост по време на Втората световна война (Източник: Джордан, Д., Э. Вист. Атлас опреций Второй мировой войны. М., 2008, с. 114).
Поражението на немците при Москва (декември 1941 г.) и линията на фронта (април 1942 г.) (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 381). Курската битка (юли-август 1943 г.) (Източник: Иллюстрованная история СССР. М., 1987, с. 387). СССР, възстановяване и развитие на народното стопанство, 1945-1958 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 28) (Благодарности към Цветан Радулов).
СССР, физическая карта, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947). Европейская часть СССР, Физическая карта, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947). СССР, политико-административная карта, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947).
Европейская часть СССР, политико-административная карта, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947). СССР, геологическая карта, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947). СССР, почвенная карта, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947).
СССР, карта растительности, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947). Европейская часть СССР, карта растительности, 1947 г. (Източник: БСЭ. Союз Советских Социалистических Республик. М., 1947). Армянская ССР, политик-административная карта, 1950 г. (Източник: БСЭ. Т.3. М., 1950).
Армянская ССР, физическая карта, 1950 г. (Източник: БСЭ. Т.3. М., 1950). Бурято-могольская АССР, 1951 г. (Източник: БСЭ. Т. 6. М., 1951). Грозненская область, 1952 г. (Източник: БСЭ. М., 1952).
Грузия, 1952 г. (Източник: БСЭ. М., 1952). Джамбулская область, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т. 14. М., 1952). Еврейская автономная область, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т.15. М., 1952).
Запорожская область, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т.16. М., 1952). Измаильская область, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т. 17. М., 1952). Заповедники в СССР, 1952 г. (Източник: БСЭ. Т. 16. М., 1952).
Калининградскя область, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т.19. М., 1953). Кзыл-Ординская область, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т. 20. М., 1953). Колыма, басейн реки, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т. 22. М., 1953).
Коми АССР, 1953 г. (Източник: БСЭ. Т. 22. М., 1953). Эстонская ССР, 1957 г. (Източник: БСЭ. Т. 49. М., 1957). Херсонская область, 1957 г. (Източник: БСЭ. Т. 46. М., 1957).
СССР - политикоадминистративна карта. СССР и съседните страни, 1974 г. (Източник: Рекламно тефтерче на японската компания Митсубиши за 1974 г., собственост на българското техническо аташе в Токио В. Д. Григоров. Архив Анамнезис.). СССР - физическа карта (1976 г.).
Москва, център, околности, метро, забележителности, 1977 г. СССР - полезни изкопаеми (1976 г.). УССР. Прикарпатье, 1979 г. (Източник: Малый атлас мира. М., 1979, с. 39).
УССР. Крым, 1979 г. (Източник: Малый атлас мира. М., 1979, с. 40). Грузинская ССР, Азербайджанская ССР и Армянская ССР; Черноморское побережье Кавказа, 1979 г. (Източник: Малый атлас мира. М., 1979, с. 43-44). УССР. Узбекская ССР и Таджикская СССР, 1979 г. (Източник: Малый атлас мира. М., 1979, с. 49-50).
УССР. Киргизская ССР, 1979 г. (Източник: Малый атлас мира. М., 1979, с. 51). УССР. Туркменская ССР, 1979 г. (Източник: Малый атлас мира. М., 1979, с. 52). Гъстота на населението, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 9-10).
Мурманская область, Карельская АССР, 1980 г (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 16). Ленинградская область, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 17). Архангельская область, Ненецкий автономный округ, Коми АССР, 1980 г (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 20-21).
Вологодская, Костомская области, 1980 г (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 22-23). Кировская область, Удмуртская АССР, 1980 г (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 24-25). Псковская, Новгородская, Калининская области, Калинградская область, 1980 г (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 18-19).
Тюменская область, Ямало-ненецкий и Ханты-мансийский автономные округа, 1980 г (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 50). Хабаровский край, Еврейская автономная область, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 67). Сахалинская область, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 68).
Молдавская ССР, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 88). Азербайджанская ССР, Нахичеванская АССР, Нагорно-карабахская автономная область, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 93-94). Киргизская ССР, Чуйская долина, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 110-112).
Тюркменская ССР, 1980 г. (Източник: Малый атлас СССР. М., 1980 (второ издание), с. 116-117). СССР - политико-административна карта. Народите на СССР (1987 г.).
Карта на Съветския съюз с данни за СССР за периода 1980-1991 (Източник: в-к „Дума“, 02.09.1991 г.). Потокът на енергия от Русия за Европа (2008 г.) (Източник: National Geographic, българско издание, юни 2008 г., с. 58-59). Етнолингвистични групи в Кавказкия регион.