България с/у (и) Македония

[Mitko Grigorov]

Възстановявам старата тема с лека модификация.  Мисля, че можем да започнем с дискусията в "Култура" за или против новата книга на Антонина Желязкова, Петър-Емил Митев + човек от М. Всъщност, полемиката е за или против много повече неща от самата книга. Демек, полемиката надхвърля книгата и така нататък. Накратко - за полемиката може да се види като начало блогът на Чавдар Маринов. Има го във ВРЪЗКИ на anamnesis.info, но по-лесно така - http://tchmarinov.blogspot.com/. Представяне на книгата в новинарската ни рубрика -  http://anamnesis.info/news/n-95.html . Самата книга - по книжарниците. Има я и в атедра по История на Византия и балканските народи и по-личните форумци могат да я вземат оттам. 

[Железния Феликс]

Явно форумът гледа да си вдигне посещенията с популистки теми като тази за онази държава. Като сте почнали не е лошо да се добавят и отговорите на критиките на Чавдар Маринов от страна на Анатоли Тодоров и Бойко Василев в следващия брой на Култура. Бойко Василев има по-добър отговор въпреки че е журналист. Той доста се интересува от онази държава, понеже тази вече го гледах в филчето на БНТ за "Железния светилник". Въобще кога ще загреем, че не трябва да се занимаваме с тази тема. Македония е провал за България, а ние гледаме да се набутваме още. Това е като поведението на някакъв комарджия, който е загубил представа за действителността и само дига залога, докато другите го чакат на гюме. Хубаво, че общо-взето около Македония само се вдига шум и не се прави нищо съществено. Играе се от дребни играчи с малки суми. Така, че не съм прав за тилтнатия комарджия. По-скоро става дума за белотаджии на салата с много лук.   

[black rockritzar]

"Онази държава" след Охридското споразумение отиде на кино. Някои хора там са решили, че България е много удобен враг. Вероятно заради пълното безхаберие и наличието на лица, които биха признали и съществуването на марсианско малцинство тук.

[Mitko Grigorov]

Прилагам една статия от последната тема за скарването между Скопие и Прищина.

[black rockritzar]

Македония призна Косово след натиск на албанските партии и така подписа своята присъда. А този и червен килим ще иска.

[Mitko Grigorov]

Статия на Щефан Трьобст в "Култура" за Иван Михайлов:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/16562
На първо четене ми изглежда доста банална. За "тъмната" страна на "Ванчо" е писано доста. Напоследък д-р Иван Гаджев май пусна около три тома по въпроса. Гаджев има богат архив, открит за изследователи, в Гоце Делчев, където сигурно също има доста документи по темата.
"Култура" прилага един стар грешно изпълнен номер. Изкарва тема, която е тъпа и не е особено актуална, въобразява си, че не тъпа и е много актуална и намира чужд наблюдател, който да я представи пред липсващата публика, защото сигурно си мисли, че така ще предизвика по-силна реакция. За последното сигурно са прави - винаги ще се намерят пишман патриоти, които ще се почувстват засегнати от това, че чужденец пише за "наши неща". Т.е. вероятно е в следващите броеве да излязат още материалчета от целия възможен спектър - малоумен отговор от "националист", два следващи отговора в полза на Трьобст - "научна подкрепа" и емоционална подкрепа и накрая материали в стил "подведём итоги" - псевдонеутралната гледна точка на някакви тарикати.

[Skrzetuski]

Доста публицистична статия (от иначе добър познавач на темата) - като за "Култура". Когато обаче западняк пише за българска история, всички "либералчета" изпадат в захлас.

[Mitko Grigorov]

http://news.ibox.bg/news/id_918532846

[black rockritzar]

Митко, направил си добър анализ на политиката на в-к "Култура". А статията не казва абсолютно нищо ново. Добре познати на всички ни факти. Подобни сведения за Иван Михайлов могат да бъдат намерени в поне десет български книги. Иначе е интересно твърдението, че Ваймарска Германия не помогнала по никакъв начин на този "тъмен субект". Не разбирам смисъла на тази статия, която не виждам с какво допринася за развитието на темата.

[Mitko Grigorov]

Сега се сещам, че и д-р Войн Божинов в книгата за Ляпчев нарича Иван Михайлов престъпник. Друг въпрос е, дали това е така. Да не говорим за публикациите на Чавдар Маринов. Като цяло в българската историография не може да се каже, че Иван Михайлов е герой. Той е по-скоро обект на култ в МВРО, но те са политическа, как да кажа, партия? В Благоевград има голяма улица, кръстена на негово име. На нея е разположен ЮЗУ. Сигурно този факт може да се обясни с комплексите на местните комунисти и присъединилите се към тях около 1944 г. местни македонски дейци, които са били срещу михайловистите. Предполагам, че може би има и някакъв опит за интеграция на бивши михайловисти, които след 9.9 са оказвали съпротива на комунистите и провежданата от тях македонизация (донякъде), били са репресирани и мнозина от оцелелите вследствие са станали македонисти. Това е била тяхната реакция срещу комунистическата власт в района, минала на "национални" позиции в края на 50-те и започнала повторна българизация на региона. Срещу последната, без да имам някакви конкретни доказателства, сигурен съм, че е имало известна съпротива, защото хората не обичат на двайсет години да им казват противоположни работи особено, когато се касаят за основен елемент на идентичността им - националното самосъзнание. Пак повтарям, конкретно нищо не съм чел, само съм говорил с хора от Кресненско и съм останал с подобно впечатление. Може да се каже, че в случая цитирам вътрешнито си убеждение, а както сме си говорили с В. Колев "вътрешното убеждение" е царицата на историческите доказателства. 

[VKOLEV]

Пиша отдалече (от съседен континент), на нов компютър без кирилизация на клавиатурата, но пък с арабски къркулици, при несигурна нефиксирана връзка и съм много изнервен, затова ще бъда по-прям и откровен от обичайното, от което може да заключите колко съм газиран.  Дори не съм пил, защото леко изгорях на плажа.
Старо правило на академичната наука е да се пази от крайни оценки. Който го наруши, обикновено изгаря с ярък, да кажем условно, червен пламък. Зашеметен бях от оценката "престъпник" за Иван Михайлов и си мисля, че може с лекота да се приложи към всеки деец на национално движение, който не е Ганди. Например founding fathers на САЩ, за да не отиваме в по-непознати води. Нарушили лоялност към обществото си, към държавата, към Короната... Нали тук няма някой, който да не е наясно, че независимостта за тях е била последна възможност...
Разбира се, може да отдадем крайните оценки на особености на характера, на немощ в изразните средства или просто на мода, а дори и на бунт срещу кротките "старци-разбойници". Някой се осмелява да открие огън, да поведе четата и за известно време го възприемат по особен начин. Останалите отначало му се радват, после го изучават за всеки слкучай и като им писне, а той настоява да продължава, му виждат сметката. Няма да ви давам примери, който не се сети за тях, по-добре да не чете по-нататък.
От михайловисти трудно стават македонисти дори във Фиром, камо ли тук, защото партийната линия по македонския въпрос се е гънала доста пъти, а повечето знаят само за най-зрелищните случаи.
"Повторна българизация" има само в плоските мозъци, измислили и в България македонизацията.
Историкът има право на "вътрешно" убеждение, но то не може да бъде "външен" аргумент.
И накрая - Не е нормално хора, които се напиват с бира, да дават акъл на хора, коити изтрезняват с бира! 

[Mitko Grigorov]

Ганди е легитимирал доста бъдещи престъпници, както личи от книгата "Белият тигър" на Адига.
В нашата академична историография твърде често срещаме определения престъпник и престъпления, когато се говори, да речем, за комунистически, фашистки дейци или пък за хора, които просто са си позволили да бъдат против българската държава. Тя като правило не извършва престъпления. Иначе, бъдещи документални изследвания ще покажат дали репресирани от комунистите михайловисти са еволюирали към македонизма или не. Сега положението в Пиринския край след 1956 г. не се проучва задълбочено и това е крайно съмнително. Далеч съм от мисълта, че всички михайловисти са станали македонисти; казвам само, че предполагам, че има такива случаи. Както има сигурно случаи на тяхната адаптация в комунистическата система. Знае ли човек, принципите са нещо динамично и могат да се променят при най-различни обстоятелства. 
Също така не смятам, че Иван Михайлов трябва с лека ръка да се класифицира едностранчиво, просто исках да подчертая, че в българската историография той не е герой, както твърди Трьобст.
Що се отнася до Щефан Трьобст - мисля, че има доста повърхностна гледна точка, която обаче печели от мълчанието или липсата на сериозни дискусии в българската историография.

Иначе, срещу изгаряния има както модерни средства, така и традиционни - примерно, кисело млеко. То помага и срещу изтрезняването с бира. 

[black rockritzar]

Eстествено че Иван Михайлов не е героизиран в българската историография, особено като се има предвид периодът 1945-1990г. Поразмразяванията на отношенията след 1978г. не повлияват на историческите изследвания. Но и преди 1944г. има сериозни антимихайловистки настроения. Не бива да забравят земеделците, военните, а и те имат подръжници сред българската историография. Ами звенарите, особено Казасов, ами "аферата"Марнополски"". Наистина Михайлов обича крайните мерки, но и положението в Югославия не е цветущо. Благодарение на подрепата на Франция  и Англия за политиката на крал Александър се унищожава на практика югославянската идея. Това изигра голяма роля за събитията през 90-те години. Усещам и някаква комплексираност у Трьобст, че Ив. Михайлов е живял спокойно на Запад и не му е търсена отговорност за сътрудничеството с Оста. Все пак в Хърватия той е по-скоро в ролята на почетен гост, а ВМРО така и не се възтановява напълно след 1934г.

[Skrzetuski]

Статията е писана както като за "Култура", така и по-скоро като за западна публика, която малко от малко отбира от темата. Трьобст иначе има и добри попадения по македонските проблеми (все пак се е занимавал дълго с тях). Понеже стана на въпрос, специално мога да препоръчам студията му за отразяването на "македонските работи" във Ваймарската република от книгата му "Македонското столетие". Подобно на повечето немски (всъщност далеч не само немски) историци и представители на социалните науки въпреки фасадните претенции за "научност", "обективност" и "безпристастие" обаче често и при него се наблюдава висока степен на индоктринираност и стремеж да индоктринира. Повърхностното третиране на всевъзможни въпроси произлиза от това обстоятелство, но в случая и от едновременна заетост с най-различни теми. Не на последно място за това допринасят и известни левичарско-либерални възгледи, гарнирани с желание почти винаги да се привнася ценностен момент.
Що се отнася до Михайлов, наистина и двете крайни позиции са малко неадекватни и в този смисъл тук бих се присъединил към Колев. Друга бира е, че честно казано историческите ми симпатии към "организацията" и "Македонията" постепенно значително се намалиха, а в последно време се топят като мартенски сняг.

[Mitko Grigorov]

http://news.ibox.bg/news/id_2071300364
Поредна негативна публикация срещу Македония в електронна медия.