ТАНЯ БОНЕВА

е родена на 13.06.1947 г. в София. През 1970 г. завършва ИФ на СУ. През 1979 г. Защитава докторска дисертация през 1979 г. От 1979 г. преподава в СУ. През 1998 г. е избрана за доцент в ИФ на СУ. Преподава „Културна етнология” в катедра „Етнология” в ИФ на СУ.
По-важни публикации: Mythological and Historical Time in the Life of the Peasant Communities. - In: Les tempes de L Europe. Vol. II, Strasbourg, 1994, p. 215-219; Европейски модели в българската традиция. - Бълг. етногр., 1995, № 2, с. 108-113; Подницата - модел на света /към семантиката на вещите специализацията на труда в селските общности на Балканите/. - Год СУ, ИФ, 86, 1993, С., 1995, с. 229-278; Социални групи и общности. - В: Странджа. Мат. и духовна култура. С., 1996, с. 351-369; Българската подница. - В: Хлябът в славянската култура. С., 1997, с. 199-215; Културна екология. Сб. Състав. и ред…..С., 1997; Традиция и иновация в културата на две български села в Украйна. - В: Украiна и Болгария i Вехi iсторической дружбы. Мат. междунар. конф. Одесса, 1999, с. 207-221; Етничната култура на локалната общност. - Studia Balkanica, 23, 2002, с. 423-445; Културният триъгълник при българите. - В: Сб. изследвания в чест на проф. Иван Маразов. С., 2002, с. 164-173; Миналото в локалната общност. - В: Фолклорът и корените на съвременната култура. Годишни четения по хуманитаристика, Бургас 2002. Бургас, 2003, с. 34-46.
(по-подробна справка за доц. д-р Таня Бонева може да намерите на адрес www.clio.uni-sofia.bg/BG/k-ethnologia-p4.html)

КИРИЛ ЧУКАНОВ

е завършил НГДЕК “Константин-Кирил Философ” през 2003 г. Понастоящем е студент ІІІ курс в Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” , специалност История. Проявява интерес към историята на националистическите движения и малцинствените въпроси през междувоенния период.

БОРИСЛАВ ГАВРИЛОВ

е роден на 20 септември 1958 г. в София. Завършва специалност История в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1983 г.). Асистент по Нова история в Историческия факултет на Софийския университет (1984 г.). Кандидат на историческите науки (1989 г.). През 2001 г. е избран за доцент в Исторически факултет на СУ. Преподава Нова обща история.
По-важни публикации: Англия на прага на новото време. - История и обществознание 1985, 2 (в съавторство с А. Пантев); Печат и обществено мнение във Викторианска Англия. - История и обществознание, 1986, 4; Австрийското обществено мнение и Австро-пруската война 1866 г. - ГСУ ИФ 82, 1989; Популярната култура във Викторианската епоха. - ГСУ Културология 84, 1990; „Балансът на силите” в политическия арсенал на британската дипломация. - История, 1992, 3-4; Американските идеали срещу американските институции. - История, 1992, 5-6; Самотният заговорник и колективната параноя. - История, 1993, 4; За някои социо-културни аспекти при периодизацията на Викторианска Англия. - ГСУ Културология 85, 1993; Пътят на модерния свят. София, 1994 (в съавторство с А. Пантев); За ползата от „полезната” история. - История, 1994; Монархията и създаването на модерната държавна система в Западна Европа в кр. на ХV и нач. на ХVI в. - История, 1994, 6; За ролята на партиите и армията в хода на Пуританската революция в Англия. - Минало, 1994, 4; История за 9 клас на СОУ. София, 1994 (в съавторство с А. Пантев); „С желязо и кръв”. Английското обществено мнение и войните за обединението на Германия. София, 1995; Старият режим (1648 - 1788). Държава и общество в Европа във века на абсолютизма. София 1995; „Източният въпрос”. Сборник с документи и коментари. София, 1995 (в съавторство с Ив. Илчев); Залезът на стара Европа. Сборник с документи за историята на международните отношения в края на ХIХ и началото на ХХ век. София, 1995; България в международните отношение 1878 - 1912. Помагало за ученици, студенти и учители. София, 1995 (в съавторство с А. Пантев).
(по-подробна справка за доц. д-р Борислав Гаврилов може да намерите на адрес: www.clio.uni-sofia.bg/BG/k-newhist-p9.html)

ДИМИТЪР ГРИГОРОВ

е роден на 26 януари 1976 г. в София. Завършва история в СУ през 1999 г. Асистент в катедра по История на Византия и балканските народи от 2002 г. Провежда семинарите по Съвременна балканска история. Научните му интереси включват историята на социалистическите режими на Балканите, култът към личността в държавите от Югоизточна Европа, история на Балканите през Втората световна война и историята на Окончателното решение на еврейския въпрос в Европейския Югоизток.
Публикации: От Триглав до Черно море. Спорът за „интегрална” Югославия (1932). – В: Минало, кн. 4, 2005, с. 56-75 (в съавторство с Владимир Станев); “For Fatherland and Leader!” Letters expressing popular Support in Romania under Russian Threat, 1968. - Arhivele Totalitarismului, an (year) XIII, vol. 46-47 (# 1-2/2005), p. 88-97; „Баучер, Джеймс Дейвид”, „Бъкстон, братя Ноел Едуард и Чарлс Родън”, „Евънс, Артър Джон”, „Карнеги, Ендрю”. – В: Алманах на българските национални движения след 1878 г. Академично издателство, „Марин Дринов”, С., 2005, с. 575, 578-579, 583, 585; „Ние сме даки, ние сме румънци!” Народът зад Чаушеску срещу „руснаците” (1968). В: Модерна България. Сборник в чест на 65 годишнината на проф. Л. Огнянов.. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2006 (под печат); Tito and Ceusescu: From Idols to Scapegoats (And on the Road Back?). – В: New Europe College Yearbook, 2006 (под печат); „Druze Tito, mi ti se kunemo!” The Ritual and Political Power in Yugoslavia: Tito’s Birthday Celebrations, 1945-1987. (An Attempt of a Bulgarian Historian for a Short Appraisal of the Archive Sources). – В: Religion, Ritual and Mythology: Aspects of Identity Formation in Europe. Pisa, 2006 (под печат).

МИХАИЛ ГРУЕВ

е роден 25 октомври 1971 г. в София. Завършва История в Софийския университет през 1994. Защитава докторат през 2001 г. От 2002 г. е преподавател в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет. Преподава Най-нова българска история.
По-важни публикации: Geschichte fuer 8. Klasse. Учебник за гимназиите с преподаване на немски език. София, 1998 (съавтор); Българите мюсюлмани и кемалисткото движение в Родопите (1919-1939 г.). - В: Модерният историк. София, 1999, с. 218-227; За разпространението на хетеродоксния ислям сред българите мюсюлмани. - В: Минало, 2, 2000, с. 23-30; Die muslimische Bulgaren in der offiziellen Politik des Landes nach dem Zweiten Weltkrieg. B: Suedosteuropa von der Krise zur Transformation. Aus der Suedosteuropa-Forschung, Band 12, Hg. Z. Todorova, E. Hoesch, Muenchen, 2000, c. 137-140. Някои аспекти на държавната политика към българите мюсюлмани (1944-1959 г.). - В: Държавността в историята. Алманах Полемика. София, 2001, с. 126-138; Организационно развитие и структура на Демократическата партия през първото десетилетие на 20 век. - В: История, 5-6, 2001, с. 26-29; National report: Bulgaria, 2001. - In: Improvement of Balkan History Textbooks - Project report. Istanbul 2002, p. 15-34. (в съавторство с В. Колев и К. Грозев); Между петолъчката и полумесеца. (Българите мюсюлмани и политическият режим 1944-1959). София, 2003; Geschichte fuer 9. Klasse. Учебник за гимназиите с преподаване на немски език. София, 2003 (в съавторство с Л. Панова); Политическата култура на българите-мюсюлмани - проблеми на прехода от традицията към модерността. - В: Collegium Germania, 4, 2003, с. 253-261; Паспортизация на българите мюсюлмани през 1953 г. - В: Сб. в чест на проф. Милчо Лалков. София, 2004; Българите-мюсюлмани и новият режим 1944-1948 г. - В: ГСУ-ИФ, Т. 84 (под печат). (по-подробна справка за д-р Михаил Груев може да намерите на адрес: http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/k-bghist-p14.html )

ИВАН ИЛЧЕВ

е роден на 25 юни 1953 г. в София.
Завършва специалност история (профил Нова и Най-нова обща история) в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Асистент в Историческия факултет на Софийския университет (1978 г.). Кандидат на историческите науки (1981 г.). Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Колумбус САЩ и Мерилендския държавен университет, САЩ /1984-1986/. Доцент по Нова и Най-нова история на Балканските народи (1987 г.); Гост-професор в Центъра Удроу Уилсън, Вашингтон, САЩ (1990 - 1991 г.); Университета на Чиба, Япония /1999-2000/. Доктор на историческите науки (1993 г.). Професор по нова и най-нова история на балканските народи (1995 г.). Член на ВАК - 1997-2002. От 2003 г. е декан на Историческия факултет и председател на научния съвет на ИФ.
Преподава курсовете Съвременна история на балканските народи
Балкански взаимоотношения в края на ХIХ и началото на ХХ в;
История и теория на пропагандата.
По-важни публикации: Докосвания до Америка /с Пламен Митев/. Фондация „Хемимонт”. С., 2003; Най-значимите българи на ХХ век. /съавтор/. С., 2002; La rose des Balkans. Histoire de la Bulgarie des origins a nos jours. Colibri, Sofia, 2002; История на България. Профилирано обучение /съавтор/. Планета 3, С., 2002; История на България. Учебник за 11-и клас на българските училища. /съавтор/. Планета 3, С., 2001; По на Запад, най на Запад - Япония. Писма на един гайджин. Колибри. С., Colibri, 2001. /рец. в „Аз-Буки”, г. ХІ, 23, 6-12.06.2001/; История на България за 11 клас на българските училища /съавтор/. Абагар, С., 1996; „Родината ми - права или не! Външнополитическата пропаганда на балканските на балканските народи, 1821-1923 г. С., 1995. /рецензирана в „Българска аримя”, 2.04.1996, Пламен Димитров; „Българистика и българисти”, 1997, 2, Ал. Гребенаров. „Мините пред балканското разбирателство”; Рекламата през Възраждането. С., 1995. Академично издателство „Марин Дринов” /рецензирана в „Аз Буки”, бр.21, 31.05.-6.06.1995, с.14 - Г. Цанков - Рекламата като образование”/; България и Антантата през Първата световна война. С., 1990, с.319 /рецензирана в „Исторически преглед” и Etudes Balkaniques /; Уинстън Чърчил и Балканите /с Георги Гунев/ С., 1989 /рецензирана в П.Шопов – „Исторически преглед”, 1990, №7, с.86-88., The Bulgarian Historical Review/; Die Kunst des unmoglichen. Propaganda und Mutationen des Bulgarienbildes in “Europa” - Offentlichkeit Ohne Tradition. Bulgariens Aufbruch in die Moderne. H. Heppner, R. Preshlenova (Hrsg.). Peter Lang, Frankfurt am Mein, 2003; Minorities in Bulgaria According to History Textbooks Used in Bulgarian Schools - Sudosteuropa Mitteilungen, 2003, 2, p. 66-79; The Ethnic Relations in Bulgaria and the Structural Changes of Recent Years. - In: The Structural Changes in Eastern Europe after 1989. Budapest, 1997; The Bulgarian Muslims /with D. Perry/ - The Muslims in Europe. Birmingham, Great Britain,1997 ; Iakoruda, une ville-frontiere Bulgare sur la corde raide. - L'Europe et ses villes-frontieres. Interventions. Editions Complexe, Bruxelles, 1996, pp. 109-123 ; La science historique bulgare au cours des annaes 70 et 80. Histoire et pouvoir en Europe mediane. Sous la direction d'Antoine Mares. L'Harmattan,Paris, 1996, pp. 171-191; How To Win Friends and How To Influence Those Around Us - International Conference On The Balkans. The Carnegie Report and the Balkans Today. S., RVR, 1996; “The Muslims in Bulgaria,” in Gerd Nonneman, Tim Niblock, and Bogdan Szajkowski, eds. Muslim Communities in the New Europe. Reading, Berkshire (UK): Ithaca Press, pp. 115-137; Organization of the International Propaganda of the Balkan States During First World War - Bulgarian Military Review,1995; My Country - Right or Wrong! The International Propaganda of the Balkan States, 1821-1923- Bulgarian Historical Review, 1995, № 3; Bulgarian Ethnic Groups: Politics and Perceptions / with D.Perry/ - RFE/RL Research Report, Vol. 2, № 12, 19 March, p. 35-40; The Macedonian Embroglio. - Bulgarian Quarterly, vol.І, № 3, 1991, р. 70-82; Development of the International Propaganda of the Balkan States, 1821-1923. Etudes Balkaniques, №4, 1988; La propagande des etats balkaniques fase a la conference de la paix a Paris 1918-1920 - Etudes Balkaniques, 1986, № 2, р. 17-30 ; L, Etat bulgare et l,agence "Havas". Histoire de leurs relations depuis la Liberation jusqu, a la Premiere Guerre mondiale - Bulgarien Historical Review, 1985, № 4, р.19-32 ; Great Britain and Bulgaria,s Entry into the First World war / 1914-1915/. - Bulgarian Historical Review, 1982, № 4, р. 29-48 ; Роберт колеж и формирането на българската интелигенция /1863-1878 г./.- Исторически преглед, г.ХХХVІІ, 1981, № 1, с. 50-62.
(по-подробна справка за проф. д.и.н. Иван Илчев може да намерите на адрес: www.clio.uni-sofia.bg/BG/k-viz-ilchev.html)

ИВАН ТЕПАВИЧАРОВ

е роден на 22 август 1985 в град Варна. Завършва 30-то СОУ “Св. София” в София. Понастоящем е студент в Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” , специалност Етнология. Научните интереси на Иван Тепавичаров включват историята на популярната култура, както и различни аспекти, касаещи градските субкултури.

ИВАЙЛО ЛОЗАНОВ

е роден на 11 септември 1972 г. През 1998 г. завършва специалност Археология в Софийския университет. От 1999 г. е докторант към катедра Археология. От 2003 е асистент в катедрата и води семинарите по Класическа и Тракийска археология.
Публикации: Бележки върху развитието на Филипопол в ранната история на Римска Тракия. – Год. на Соф. университет, Studia Archaeologica III, (под печат); Филипопол и стратегиите в римска Тракия. – В: Слокоска, Л., В. Динчев, Р. Иванов (ред.). Римският и късноантичният град. В. Търново, 2002; Бележки върху епиграфиката на Кабиле. – В: Юбилеен сборник в чест на 70 год. на проф. З. Гочева. В. Търново, 2002 (под печат); Графити от Халкабунар. – Год. на Археол. Институт с музей, ІІ, 2002, 197–205; Graffiti from Halka Bunar. – Archaeologia Bulgarica (in print); Диосполис в Тракия. – В: Сб. в чест на проф. Л. Гетов (Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Suppl. IV), 2005, 455–468; Нов епиграфски паметник от Дискодуратере в Тракия. – В: Юбилейна научна конференция в чест на ст.н.с. М. Чичикова. София, 2005 (под печат); Apri, Deultum, Flaviopolis: towards Administrative Organisation of Thrace under Vespasian. – In: Studia in memoriam Prof. B. Gerov. Sofia, 2005 (in print); Кабиле през късноелинистическата и римската епоха: проблеми на селищното развитие (ІІ в. пр. Хр.–ІV в. сл. Хр.). – В: ІV Международен симпозиум „Поселищен живот в Древна Тракия”, 2005. Ямбол (под печат); On the Import of Amphorae in Inland Thrace: Reflections on Recent Discoveries in the Middle Hebros Valley. – In: International Round Table “Production and Trade of Amphorae in the Black Sea”. Trabzon–Batoumi, 2006 (in print).

АНДРЕЙ ЛУНИН

е роден на 30.03.1977 г. в гр. София. Магистър по история от Софийския университет с дипломна работа „Здравната политика на българската държава 1944 - 1951”. От 2004 г. е докторант в Катедра "История на България" като работи по темата „Социална политика на българската държава (1948 - 1957)”.
Изследователският интерес на А. Лунин е насочен историята на България след Втората световна война и по специално теорията и практиката на българските комунисти в социалната сфера.
Публикации: Лекарите: начин на употреба. Някои механизми на здравната политика в периода 1944–1951 г. – В: Сборник в чест на проф. д.и.н. Любомир Огнянов. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2006.

ДИАНА МИШКОВА

е родена на 26 юли 1958 г. в гр. Пловдив. През 1982 г. завършва СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава докторска дисертация в същата институция през 1988 г. От 1988 до 2001 г. Д. Мишкова провежда семинарите по Нова и Съвременна балканска история в Исторически факултет. От 2001 до 2005 г. Д. Мишкова е доцент в Катедрата по История на Византия и балканските народи. В настоящия момент е директор на Центъра за академични изследвания в София
Д. Мишкова е била гостуващ преподавател в множество чуждестранни висши учебни заведения, сред които Университета в Копенхаген, Университета на Архус, Университета в Упсала, Университета в Минесота, Университета „Джордж Вашингтон”, Питсбъргския университет, Критския университет.
Основните й изследователски интереси се отнасят до Модерната и съвременна балканска история и включват такива теми като историята на национализма и етническите взаимодействия, модернизацията на балканските общества през 19-20 век, историята на модерните политически идеи и културна история.
Сред най-важните й публикация са монографията Приспособяване на свободата. Модерност – легитимност в Сърбия и Румъния през ХІХ век. София: Парадигма, 2001 и изследванията “Die Konstruktion nationaler Identitat in Bulgarien (1878 - 1912)“, in: H.-L. Kieser, S. Naef, C. Windler (Hg.), Konstruktion nationaler Identitat und der Umgang mit Geschichte, thematisches Heft von Asien, Afrika, Lateinamerika. Wissenschaftliche Zeitschrift, Berlin, 2001; “The Nation as Zadruga: Re-mapping Nation-Building in Nineteenth-Century Southeast Europe”, in: M. Dogo and G. Franzinetti (eds.), Disrupting and Reshaping: Early Stages of Nation-Building in the Balkans, Ravenna: Longo Editore, 2001, 102-116; “The Uses of Tradition and National Identity in the Balkans”, in: M. Todorova (ed.), Balkan Identities: Nation and Memory, London: Hurst, 2004, 269-293; “Europe in the Nineteenth-Century Balkans: A Case Study in the Cultural Transfer of Concepts”, in Revue des Etudes Sud-Est Europeennes. Bucharest: Editura Academiei Romane, vol. XLII, 1, 2005, 183-200; “The Interesting Anomaly of Balkan Liberalism”, in: Ivan Denes (ed.), Liberty and the Search for Identity. Imperial Heritages and Liberal Nationalisms in a Comparative Perspective, Budapest and New York: CEU Press, 2006, 399-456.

ТОТКО СТОЯНОВ

е роден в гр. Карнобат на 27 март 1954 г. През 1978 г. завършва специалност история в Софийския университет. През 1982 г. започва работа като преподавател в СУ. Защитава докторат през 1986 г. През 1993 г. е избран за доцент в СУ. В момента е ръководител на катедра „Археология”. Доц. д-р Тотко Стоянов е специализирал в Лондонския Университет (юли1987), Британския музей (юли 1990), Солунски университет (октомври 1990), Френска археологическа школа в Атина, (май-юни 1994), Френска археологическа школа в Атина, (ноември, 2001), Френска археологическа школа в Атина (април, 2002).
По-важни публикации: The Getic Capital at Sboryanovo (NE Bulgaria). - In: G. R. Tsetskhladze, J.G. de Boer (eds.) Black Sea Region in the Greek, Roman and Byzantine Periods. TALANTA Proceedings of the Dutch Archaeological and Historical Society, vol. XXXII-XXXII, 2000-2001 (2002), 207-221; On the cultural developments of Early Hellenistic Thrace in the light of the excavations at the Getic capital in Sboryanovo reservation, near Isperih (NE Bulgaria). - In: Nikolova, L. (ed.) Early Symbol Systems in Prehistory, BAR intern. ser. No 1139, 2003, 563-571; On the spurs’ development in Thrace, Macedonia and Illyria during the Early Hellenistic times. – In: ПЪТЯТ. Сборник научни статии, посветени на живота и творчеството на д-р Георги Китов , Sofia 2003, 198-203; The Parmeniskos Amphora Group - New Data and Reflections on the Production Centers and Chronology. - Archaeologia Bulgarica, VII, 2003, 1, 35-43; The Getic Capital at Sboryanovo: new excavation issues & research developments. – In: Thracia 15 In Honor of Alexander Fol’s 70th Anniversary, Sofia 2003, 413-423; The Mal-tepe Complex at Mezek. - In: The Culture of Thracians and their neighbours. Proceedings of the International Symposium in memory of M. Domaradzki, Kazanlak 1999, Oxford, BAR Archaeopress, International series. 2005, 123-128; The Balkan Group of White Lotus Jugs (or the so-called Derveni type jugs): some notes on the origin and distribution. - In: Stoyanov, T., M. Tonkova, H. Preshlenov, H. Popov (eds.) Heros Hephaistos. Studies in honor of Liubae Ognenova-Marinova, (Faber) Veliko Tarnovo, 2005, 235-245; The Chalkidian helmets and the origin of the North Thracian ceremonial armour. – SAUS, Suppl. 4. Stephanos Arcaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov. Sofia, 2005, 519-539; Chalkidian-type Helmet from Gilyamo Shivachevo, Sliven district. – SAUS, Suppl. 4. Stephanos Arcaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov. Sofia, 2005, 646-654; Lysimachus’ Treasure. - ГСУ-ИФ – Археология, 3, 2003 (2006), 227-225;
(по-подробна справка за доц. д-р Тотко Стоянов може да намерите на адрес: www.clio.uni-sofia.bg/BG/k-arheologia-tstoyanov.html)

ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ

е роден на 5 декември 1957 г. в Етрополе. През 1981 г. завършва История в ИФ на СУ. От 1982 г. е преподавател в Исторически факултет на СУ. През 1980 г. защитава докторат. От 2001 г. е доцент в катедра Етнология.
Преподава курсовете „Етнополитически модели в културната антропология”, „Култура и антропология”, „Политическата антропология в Америка”, „Етнология”, „Извъневропейска етнология”, „Личности, събития и легенди в българската история”, „Потестарно-политическа етнология”, „Власт и лидерство в доиндустриалните европейски общества”.
По-важни публикации: Потестарната култура в родово-племенните общества. С., 2000; Андрей Ляпчев /1866-1933/. - В: Български държавници и политици /1918-1947. С., 2000, с. 113-130; Възраст и власт в племенно-родовите общества. - В: Етнологията на границата на два века. Изсл. и мат. посветени на 60-год. юбилей на доц. д-р Н. Колев. В. Търново, 2000, с. 75-86; Политическата етнология /антропология/ през 50-те - 60-те години на ХХ век. - Минало, 2000, № 4, с. 75-86; Към въпроса за произхода на държавата. Етнологични аспекти. - В: Д ъ р ж а в н о с т т а в историята. С., 2001, 7-31; Political Society in Kossovo: Groups and Claus. - In: Bolkan world. Skopie, 2002, 41-53.2003. Origins of the clan and Origins of the power. - In: Political Process in the Albanian society, Skopie, 2003, 117-123; Пол и власт в родово-племенните общества. - В: Д ъ р ж а в н о с т т а в историята. С., 2003, текст от 42 стр. ( коректура, предстои отпечатване); Политическото общество на албанците от Република Македония (проблеми на формирането). - И с т о р и я, 2003, № 1-2, 64-75. www.clio.uni-sofia.bg/BG/k-ethnologia-p6.html

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ

е роден на 20 август 1979 в София. Основно образование получава в Германия, а средно завършва в НГДЕК “Константин-Кирил Философ”, в София. От 1997 учи право в университета на град Берн, Швейцария. От 2002 г. следва специалност История в същия университет. Работи като сътрудник в държавната и университетска библиотека в Берн, Отдел за Източна Европа. Член на Бернското дружество на историците.
Интересите му са в областта на Новата и Съвременна световна история и междудържавните отношения в епохата на формиране на национални държави през призмата на международното право. Изследва конфликтни събития от външно- и вътрешно-политически характер по време на Студената война.